Всеки гений с лудостта си: странностите на 10 велики учени – част 1

Учените са странна клика хора, вглъбени в изследванията и науката, подобно на секта. Но ако се замислите, всяка гениална идея или нова физична теория първоначално е възприемана като лудост и мненията винаги са между "осанна" и "разпни го". Повечето изследователи са ексцентрични и меко казано странни, докато други са гении с енциклопедични познания, които не могат да разберат ограниченията на средностатистическия човешки мозък. Не малко са преминали през доста странни преживявания по пътя към познанието, като резултатите често са едновременно ужасяващи и гениални.

От питомната змиорка на Тихо Брахе до математическите гуляи на Пол Ердо, подхранвани с амфетамини, представяме ви 10 от най-странните факти за едни от най-известните учени в света.

Питагор: никакъв боб!

Снимка: theonion.com

Можете да благодарите на гръцкия математик Питагор за онази ужасна Питагорова теорема, която не само че трябваше да знаете наизуст в училище, но се налагаше и да я прилагате. Но не всички негови идеи устояват изпитанията на времето. Питагор е привърженик на вегетарианството, но заклеймява консумацията на боб. Според легендата за смъртта на Питагор отчасти е виновна именно бобовата култура. След като бил подгонен извън дома си от нападатели, той се оказал пред едно бобово поле. Гръцкият математик и философ се зарекъл, че по-скоро ще умре, отколкото кракът му да стъпи сред бобовите насаждения. Е, нападателите го настигнали и му прерязали гърлото.

Тихо Брахе: когато се стискаш прекалено дълго време от етикеция

Снимка: nautil.us

Датският астроном Тихо Брахе, живял през XVI в., е благородник, известен с ексцентричния си живот и още по-странната си смърт. Той загубва носа си на дуел в колежа и до края на дните си носи протеза. Освен това обожава партитата: притежава собствен остров и кани приятели в замъка си, за да лудуват до зори. Никога не пропуска да покаже на гостите си своята питомна змиорка и джуджето на име Джеп (придворният му шут). Джеп стоял под масата, на която гуляели Брахе и приятелите му, и се хранел с остатъците. Но любовта на астронома към партитата води и до смъртта му. На един банкет в Прага, Брахе настоява да остане на масата, въпреки че много му се ходи по малка нужда, тъй като обратното би нарушило етикета. Е, решението му се оказва лошо и му причинява бъбречна инфекция. Единадесет дни по-късно през 1601 г. пикочният му мехур се пръсва.

Никола Тесла: един викториански Монк

Снимка: smithsonianmag.com

Никола Тесла е един от учените, които приживе, а и по-късно, не получават нужното признание за работата и изобретенията си. Той пристига в Америка от Сърбия през 1884 г. и скоро след това започва работа за Томас Едисон. Изследванията му правят истински пробив в радиотехнологиите, роботиката и електричеството, като много от тях са присвоени от Едисон. Например електрическата крушка – тя всъщност е изобретена именно от Тесла, не от Едисон. Но Тесла не е достатъчно целенасочен в научния си поход и няма бизнес нюх. Освен това е доста странен и вероятно е имал обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР): отказва да докосва мръсни неща, коса, перлени обици и всичко кръгло. Освен това е обсебен от цифрата 3 и, преди да влезе в дадена сграда, я обикаля три пъти. На всяко хранене той използва точно 18 салфетки, за да полира приборите, докато заблестят.

Вернер Хайзенберг: разсеяният професор

Снимка: famousepeople.com

Вернер Хайзенберг може и да е брилянтен теоретичен физик, но главата му витае в облаците. През 1927 г. германският учен разработва известното си съотношение на неопределеността, включено в теорията на квантовата механика – науката, която се занимава с поведението на най-малките градивни елементи и субатомни частици. Въпреки това той почти се проваля на докторантския си изпит, защото не знае почти нищо за експерименталните техники. Когато на конкурсния изпит един особено скептичен професор му задал въпроса как работят батериите, той нямал ни най-малка идея.

Робърт Опенхаймер: специалист по всичко

Снимка: thenewyorktimes.com

Физикът Робърт Опенхаймер е енциклопедист, който говори перфектно няколко езика и има всестранно развити интереси, включително поезия, лингвистика и философия. В резултат на това Опенхаймер понякога не може да разбере ограничените възможности и познания на останалите хора. Например през 1931 г. той моли своя колега Лео Неделски от университета Бъркли да му подготви лекция, отбелязвайки, че ще му е много лесно, тъй като всичко е написано в книга, която му дава. По-късно Неделски осъзнава, че книгата всъщност е на холандски. Какъв е отговорът на Опенхаймер? "Ама датският е толкова лесен!"

Към втора част > > >

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: livescience.com