Нова теория за образуването на Луната

Десетилетия наред учените спорят как точно преди 4.5 милиарда години от Земята се отчупило парче, което после се превърнало в нашата добре позната луна.

Сега химическите анализи предполагат, че събитията са били много по-мащабни, отколкото учените предполагаха до този момент. Те вече смятат, че сблъсъкът, който е причинил отделянето на луната от земната повърхност, може да се сравни с "чук, ударил пъпеш".

Хипотезата, че луната някога е била част от Земята, не е нова, но обстоятелствата, при които гигантското парче е било откъртено от планетата и привлечено в орбита около нея, са все още спорна тема.

Доскоро учените смятаха, че космически обект с размерите на Марс /понякога наричан Тейа/ някога се е сблъскал с все още оформящата се Земя, около 20 до 100 милиона години след възникването на Слънчевата система.

Докато очевидно сблъсъкът не е причинил сериозни поражения на нашата планета, ядрото на Тейа и по-голямата част от нейната мантия потънали и се смесили със земното ядро и мантия.

Останалият прах и отломки били изстреляни в орбита около Земята и от тях се оформил малък диск, от който постепенно се формирала Луната.

Въпреки че този сблъсък звучи много катастрофален, преди почти 50 години учените смятаха, че Тейа едва се е докоснала до повърхността на нашата планета.

Тази хипотеза, известна като "гигантския сблъсък", обяснява и много други неща – като сравнително големия размер на Луната, сравнена със Земята, както и различната им скорост на въртене.

Но винаги е съществувал един голям проблем с тази хипотеза. Смяташе се, че по-голямата част от материята, от която се е оформила Луната, е дошла от Тейа.

Симулация след симулация на удара се затвърждаваше заключението, че по-голяма част от материята /60 до 80 %/, която е оформила Луната, е дошла от Тейа, но е малко вероятно химическият състав на Земята и това небесно тяло да е еднакъв.

Това предположение бе развенчано след химическия анализ на пробите, донесени от мисиите Аполо през 70-те години, който доказа, че земните и лунните скали са почти идентични.

Геохимици от Харвардския и Вашингтонския университет са извършили нови, по-подробни анализи на 7 лунни скали и 8 земни скали и резултатите били изненадващи.

Всъщност новите изследвания не само не са открили никакви нови доказателства за материали, които не са дошли от Земята, а точно обратното – лунните скали са по-свързани със земните, отколкото сме си мислили досега.

Има и още една малка подробност. При химическия анализ всички земни изотопи съвпадали с лунните, с изключение на един: тежкия изотоп на калия в лунните проби.

За да се появи този изотоп в лунните скали, те трябва да са преминали през невероятно високи температури и поради тази причина екипът предполага, че сблъсъкът, довел до формирането на луната, е бил много по-жесток, отколкото сме си представяли.

Тази хипотеза е доста смела, защото тя представя ранната Слънчева система като много по-жестоко и променливо място, отколкото са смятали досега учените.

От тук нататък задачата на американските геохимици е много сериозна – те трябва да обосноват новата си теория, за да оборят наложилото се в науката становище преди почти 50 години. Пожелаваме им успех!

снимки: sciencealert.com

по статията работи: Величка Мартинова