Необичайни митове и теории за Луната

Образувана от огнена планетарна експлозия преди около 400 милиарда години, Луната буди интерес у човека в продължение на хиляди години. Небесното тяло е считано за Бог, компас и дори извънземен остров. Всъщност необичайните вярвания не свършват до тук. Предложенията в следващите редове определено ще ви изненадат. Представяме ви едни от най-нетипичните или просто странни теории, които хората някога са имали за Луната.

>>> Широко разпространени митове за пълнолунието

На Луната няма гравитация

Идеята, че Луната няма гравитация, е, честно казано, толкова абсурдна, че дори не бихме я споменали, ако не беше толкова разпространена. Когато видят астронавт, скачащ високо или привидно носещ се по лунната повърхност, някои хора смятат, че това се дължи на липсата на гравитация. В действителност силата на гравитацията на Луната е само около една шеста от тази на Земята, но все пак има такава.

Този мит, колкото и да е широко разпространен, е просто погрешно разбиране на значението на думата гравитация във физиката. Всяко физическо тяло, независимо дали е Слънцето, Земята, Луната, човешкото тяло или субатомна частица – всичко, което има материя – има гравитационно привличане.

Луната е обитавана от извънземни

През 20-те години на XIX век баварският астроном Франц фон Паула Груйтуйзен твърди, че е видял цели градове на Луната с телескопа си. Той пише, че „лунните жители“ са построили сложни сгради, пътища и крепости. Въпреки че повечето от колегите му се подиграват на твърдението, малък лунен кратер е кръстен на него.

Сър Уилям Хершел, виден британски астроном и композитор, също смята, че на Луната живеят извънземни и редовно наблюдава напредъка на строителните им проекти. През 1835 г., когато New York Sun публикува поредица от измамни статии за предполагаемото съществуване на живот на Луната, шокиращото откритие е лъжливо приписано на сина на Хершел Джон, който е известен астроном.

Луната има постоянна тъмна страна

Повечето хора знаят, че Луната представя само едно лице или страна на Земята. Това е отчасти вярно и поражда идеята, че има постоянна тъмна страна – твърдение, увековечено в музиката на Pink Floyd. Но страната на Луната, която не се вижда от Земята, не е по-тъмна от другата. Тя е напълно осветена от слънцето също толкова често, колкото и страната, която виждаме.

Обърнатата към Земята страна на Луната поражда друго погрешно схващане, което много хора споделят, а именно, че виждаме само 50% от небесното тяло. Всъщност само около 41% от обратната страна (много по-точен и предпочитан термин от тъмната страна) на Луната е невидима за хората.

Луната контролира плодовитостта

Много ранни цивилизации са вярват, че Луната определя кога жените могат да забременеят, най-вероятно защото менструалният и лунният цикъл имат сходна дължина. Това би могло да обясни защо женските божества на Луната – от китайската богиня Чанг'е до Мама Куила на инките – фигурират в митологиите от цял свят.

През 50-те години на миналия век чешкият лекар Юджийн Йонас се натъква на древен асирийски астрологичен тест, според който жените са плодовити през определени фази на Луната. Той базира цял метод за семейно планиране на тази хипотеза, като казва на пациентите си, че са в овулация, когато Луната е във фазата, в която е била в деня им на раждане.

>>> Въздействие на Луната върху човека в осемте лунни фази

Според друга теория, която се поддържа и до днес, пълнолунието е свързано с увеличаване на раждаемостта. Последните проучвания обаче откриват малко статистически доказателства за повишен брой раждания, предизвикани от Луната, поради което повечето експерти смятат, че лунният ефект върху размножаването е въображаем.

Луната е кух космически кораб

Действието в няколко научнофантастични книги от началото на миналия век, включително „Първите хора на Луната“ на Хърбърт Уелс, се развива в рамките на куха луна, обитавана от извънземни. През 1970 г. двама съветски учени доразвиват концепцията, твърдейки, че Луната всъщност е подобен на черупка космически кораб, построен от извънземни с превъзходна технология и интелект.

Според астрономите Луната – макар и да е загадъчна, що се отнася до небесните тела – не би могла да запази своята маса и гравитационно поле, ако й липсва плътно ядро.

Хората никога не са стъпвали на Луната

Въпреки множеството доказателства за противното, някои вярват, че кацанията на Луната са фалшифицирани от НАСА, която е използвала подправени снимки, инсценирани видеоклипове и други трикове, за да подмами обществеността. Поддръжниците на конспирациите твърдят, че технологията не е била достатъчно напреднала, за да могат астронавтите да стигнат до Луната и да се завърнат безопасна у дома. Те също така посочват очевидни признаци на студийна измама, включително факта, че американското знаме, поставено от екипажа на Аполо 11 на лунната повърхност, изглежда се вее в космоса.

Нацистите са имали база на Луната

След Втората световна война се разпространяват слухове, че немски астронавти са пътували до Луната и са създали строго секретно съоръжение там. Някои дори спекулират, че Адолф Хитлер е фалшифицирал собствената си смърт, избягал е от планетата и е прекарал остатъка от дните си в подземно лунно скривалище.

На луната живее заек

Интригуващо е, че легенди от различни култури, включително будизма и индианския фолклор, разказват приказката за заек, който живее на Луната. Този споделен мит може да отразява общи тълкувания на маркировки върху лунната повърхност – алтернативен поглед върху легендарния „човек на Луната“.

Луната и Земята са образувани заедно

Тази хипотеза е първата от три по-стари твърдения, описващи начина, по който се е формирала Луната. Теорията предполага, че Луната и Земята се образуват по едно и също време от първичен акреционен диск (околозвезден диск) – структура, образувана от разпръсната материя (газ, плазма, прах или частици) – което би помогнало да се обяснят геоложките прилики между двете небесни тела. С течение на времето газът се преобразува в материал и отломки, които се изтеглят с цел прикрепяне към едно от двете тела. В случая Земята успява да привлече повече маса, което води до развитие на доминиращо гравитационно поле – причина Луната да започне да обикаля около нея. Критиците обаче отбелязват, че тази теория не успява да обясни текущия ъглов импулс на Луната (физична величина, характеризираща твърдо тяло при въртенето му около дадена ос).

Откъсната земна кора формира Луната

Според друга ранна теория скоростта на въртене на Земята е била толкова висока, че предизвиква отделяне на парчета материал, които на по-късен етап формират Луната. Въпреки че теориите за делене изглеждат убедителни, тъй като съставът на мантията на Земята и Луната са сходни, те биват отхвърлени с течение на времето, защото никой не успява да ги защити научно. По-конкретно, учените просто не вярват, че Земята някога се е въртяла достатъчно бързо, за да се откъсне материал от нея. Освен това досега не са намерени доказателства за подобно твърдение.

Земята улавя преминаващата луна в своята орбита

Третата от по-старите теории предполага, че Луната се е образувала извън гравитационното поле на Земята. Някои учени смятат, че е възможно дори да е била в „плен“ на друга планета за известно време. Според теорията на по-късен етап Луната преминава близо до Земята, което е причина да бъде привлечена от нея. Въпреки че се смята, че други планети, като например Марс, успяват да уловят малки астероиди, които превръщат в техни луни, учените все още не могат да разгадаят как точно скоростта на Луната намалява достатъчно, за да остане в орбитата на Земята. В допълнение, теориите за улавяне изпадат в немилост, след като учените откриват, че Земята и Луната са геологически подобни тела.

Луната е образувана от останките от Тея

Това е първата от трите теории, чиято основа идея е сблъсък на планета с размерите на Марс, наречена Тея, със Земята. Според нея след удара между двете небесни тела, Земята остава сравнително непокътната, а Тея се разпада, тъй като е съставена от различен, по-слаб материал. Парчетата от нея обаче се сливат и образуват Луната.

Въпреки че теорията е убедителна, учените я отхвърлят, тъй като Земята и Луната са съставени от подобни елементи (по-специално, силиций и кислород) в сходни концентрации.

Разпадането на Тея и Земята води до синестия

Възможно ли е ударът между Тея и Земята да е бил толкова силен, че и двете тела да се разпаднат? Някои учени предполагат, че сблъсъкът между двете небесни тела води до синестия – бързо въртящ се облак от скална маса и прах, който може да е част от процеса на образуване на скалистите планети в Слънчевата система и в космоса въобще. Те твърдят, че синестията смесва химическите елементи, характерни за Земята и Луната, равномерно. С течение на времето материалът от външната страна на въртящия се облак се слива и образува Луната, докато останала част формира Земята.

Сблъсък на две подобни тела

Според тази теория Тея и Земята имат сходна структура и са изградени от еднакви химични елементи. Тук обаче възниква въпросът: Как се е образувала Тея? Може би двете небесни тела са образувани от противоположните страни на един и същ акреционен диск, чийто материал е разпръснат равномерно навсякъде. Според учените в даден етап Тея се отдалечава от първоначалното си местоположение, което в крайна сметка води до сблъсъка й със Земята и образуването на Луната.

Хипотеза за множество сблъсъци

Тази теория предполага, че ранната Земя е била ударена не от един, а от няколко обекта. Смята се, че всеки сблъсък създава поле от отломки, образуващи няколко малки луни, които в крайна сметка се сливат и формират Луната. Механизмите, които обясняват как отделните луни се събират в едно по-голямо тяло, обаче все още не са описани.