Традиции и обичаи на Лазаровден

В предпоследната събота преди Великден Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на Свети мъченик Лазар Български.

Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени. Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее. Датата на празника се променя всяка година в зависимост от деня, в който ще се отбележи Възкресение Христово.

Поверия, традиции и обичаи на Лазаровден

• На Лазаровден подрастващите девойки вече официално се считат за „моми за женене“. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на момичетата е разрешено да "либят либовник" и да се омъжат, иначе казано - на Лазаровден девойките започват да живеят в света на жените.
• По стари български традиции и обичаи подготовката за Лазаровден започва рано, още "среди пости". По-възрастна жена, която отдавна е посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
• Още в ранната утрин момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото, пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия например Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги "разтърсят за хаир". В Кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се "кланя" на сватбата - така наречената "кланячка", а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.

• В Кюстендилско лазарките пеели не само в домовете, но и в гората, в раззеленили се ниви и дори по пътя и все за здраве, плодородие и щастие. Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: „Ой, Лазаре, Лазаре...“
• В миналото нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата. 
• С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята. Друг обичай повелява да ги посипва с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: „Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца...“
• Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това, с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.
• Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни.
• С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и интересното народно поверие, според което девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена. Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща й, че мястото било "лошаво". Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства. Девойката се изплашила, настигнала майка си и татко си, без да им разкаже нищо за това, което се е случило. След като  съборът приключил, тя се подчинила на изкушението и пристанала на змея. След време обаче й домъчняло за близките й и го помолил да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но за нещастие, докато живеела с него, на Змейовата невеста й била пораснала опашка. Когато чула песните на момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От отчаяние, че приятелките й ще я видят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало от страх. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено. Танцът нарекли "буенец", а девойките, които го изпълняват - "лазарки".
• През неделния ден, на Цветница, обичаите от Лазаровден продължават да се изпълняват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени "кукли" и завиват венец от върбови клонки, който пускат в течаща вода, за да се предпазят от Змея, но и да разберат дали скоро ще има сватба. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Този обичай се нарича "кумичане" и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват други девойки и момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено хоро след великденските пости.

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.

Снимка: wikimedia.org