Великден - традиции и обичаи
Великден или Възкресение Христово се счита за най-големия и най-светъл празник за православните християни. На този ден - три дни, след като Синът Божи Исус Христос е разпънат на кръст и погребан, в християнската религия се отбелязва неговото Възкресение.
Как се определя датата на Великден
Празникът е подвижен и се отбелязва в неделния ден на Страстната седмица, за чието начало се счита първото пролетно пълнолуние. Датата се променя ежегодно, но формулата за нейното изчисляване е една и съща както за източната, така и за западната църква.
По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане започва по време на Страстната седмица. Вижте кои са задължителните елементи в празничните меню и традиции:
Великденски козунаци
Знаете ли, че историята на великденските козунаци датира преди повече от три столетия. Тогава, в началото на XVII век, френски хлебар е омесил първия козунак за празника и е поставил началото на тази традиция, която съхраняваме и до днес.
Преди да бъде възприета традицията за приготвяне на великденски козунаци, а и все още на някои места, стопанката на къщата меси специален обреден хляб, украсен с преплетени елементи. Върху него оформя пет “гнезда” - четири в края и едно в центъра, в които поставя червените великденски яйца.
Прочетете още:
Великденски яйца
Според християнските предания, когато Божията майка отива в Рим, за да се срещне с императора, тя му подарява яйце, обагрено в червено - символ на Христовата кръв. От този момент християните започнали да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на друг. С времето навлизат и останалите цветове.
По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък или в съботния ден преди празника. Първото яйце винаги се боядисва в червено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, за да са здрави и румени през цялата година. То се поставя пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, но близо до дома.
Боренето с великденските яйца е една от най-забавните традиции на Великден, която винаги се очаква с нетърпение, особено от малките деца. Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за "боракът" са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.
Прочетете още:
На великденската трапеза задължително присъства и агнешкото месо
Християнската традиция представя Божия син като Божи агнец, освен това, агнето се свързва с неговата смърт, тъй като е жертвано в деня на Възкресението му. По тази причина агнешкото е един от важните акценти във великденското празнично меню.
Прочетете още:
Тържествено богослужение
В полунощ срещу Великден в църковните храмове се отслужва тържествено богослужение и точно в 0.00 часа свещеникът оповестява Възкресението на Божия син с думите "Христос Воскресе!", а християните отговарят "Воистина Воскресе!". Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, като се опитват да запазят пламъка възможно най-дълго време, а след това ги отнасят в домовете си.
Огънят в църквата е свещен, тъй като е донесен от Божи гроб от българските владици. Преданията гласят, че там огънят се самозапалва и че в началото няма топлина. Той се разнася до всички християнски църкви и точно в полунощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частичка от него, като запали своята свещичка от тази на свещеника. Църквата се обикаля три пъти със запалена свещ в ръка, което отново се прави за здраве и щастие на цялото семейство. Прибирайки се у дома, стопанката на къщата обикаля всички стаи със запалената в църквата свещ и отправя молитва към Господ да пази дома. Накрая се прикрепя към прага на вратата и се оставя да доизгори там.
На Великден хората се поздравяват с думите: "Христос Воскресе!", а отговорът е: "Воистина Воскресе!".
Имен ден празнуват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.
Снимки: pixabay.com
Коментари към Великден - традиции и обичаи