Мълчаливо-трагичният живот на Йовков

Надали има хора, които не са чели "Старопланински легенди". И кой ли не е чувал известният цитат от "Албена" – "Грешна беше тая жена, но беше хубава".

Всички сме запознати с отличителния почерк на един от най-добрите български белетристи. Неговите цикли с разкази дават първия тласък към развитието на модерния български роман. Приносът му за българската литература е наистина огромен.

А какъв е приносът на България към Йовков?

Малко се говори за тежкия живот и трагичната смърт на автора. Той се е родил късно, за да се бори за свободата на България, но въпреки това прекарва дълга част от живота си на фронта по време на Междусъюзническата и Балканската война.

Но в България забравяме за тези герои. Пиедесталът, на който сме поставили възрожденските си идеали, сякаш е твърде висок, за да бъде достигнат от който и да е последващ поет, политик, активист и пр.

Такъв е случаят и с Йордан Йовков. Въпреки че е бил известен с таланта си, той трудно намира работа. Особено в период, изпълнен с интензивни войни, размяна на територии и власт, Йовков се прехвърля от един пост на друг, без да намира сигурна и платена работа.

След края на Първата световна война започва и един твърде неблагоприятен период за него. Притесненията и безпаричието все повече притискат Йовков. Той се отдава на творчески труд, докато обичаната и уважаваната съпруга Деспина, съумява да свързва двата края.

Здравословното му състояние обаче започва да се влошава. Тревожностите на живота не стихват и през втората половина на 37-ма година трябва да замине в Хисаря, за да се лекува, а поради влошаване на състоянието му се налага да бъде подложен на операция по спешност в Пловдив, където умира 24 часа по-късно. Погребението му става национален ден на траур и манифест на всенародна обич и признателност.

Как е допустимо обаче бележит български писател да живее подобен живот? В спомени от негови близки се отбелязва колко скромен и мълчалив е бил Йовков. Нима тихата личност с огромен талант не съумява да отстои своето място в активното културно общество по това време? Можем само да гадаем.

Най-големият ценител и пазител на неговото творчество е съпругата му Деспина. За Йовков по това време не се говори като за отличителен писателски глас. Според авторитета от това време Георги Караславов той е "дребнобуржоазен драскач". След тези думи Йордан Йовков остава в периферията на литературната сцена за дълго време.

Едва през 1955г. Деспина, съхранявала ръкописите на съпруга си дълго време, успява да ги издаде с помощта на Светослав Минков. 

Именно на тях днес можем да благодарим, че сме достигнали до ценното и неумиращото наследство на Йордан Йовков.

Тихият трагизъм на автора може и да остава безизвестен, но неговите разкази са емблематични и всепризнати за българска литературна класика. 

В днешния ден, когато се навършват 138 години от раждането на писателя, нека си припомним едни от най-емблематичните му цитати.

Автор: Милена Минчева

Източници: slovo.bg