Видинско-ломски диалект

Диалектите са неизменна част от езика на даден народ. Те не просто са интересно отклонение от книжовната норма. Те всъщност са основата, върху която стъпва и се формира официалната кодификация. Териториалните диалекти са такава езикова разновидност, която обема конкретен географски ареал и служи за пълноценното общуване в него.

От зараждането на един език колкото по-изолирано и по-затворено живеят различните социуми, носители на конкретния говор, толкова той започва да се развива в отделни насоки. Именно така се развиват териториални диалекти.

В българските земи има сравнително голямо разнообразие от диалекти, за разлика с руския например, който е слабо разчленен, въпреки огромните територии, в които се говори.

Днес употребата на диалект не се приема добре в ежедневната комуникация. А с влиянието на книжовния език, идващо от телевизия, книги и пр., дори започва с бързо темпо да изчезва като явление.

Все още обаче диалектни особености съществуват в много краища от България. Един от най-колоритните териториални говори днес е видинско-ломският. Името ясно показва къде се среща.

Ако решите да посетите областта, ще срещнете много интересни неща в речта на местните. Например често се появява употреба /У/ на мястото на /Ъ/: /пут/ (път); /мутили/ (мътили) и др.

Подобна замяна има и с думи, в които /Е/ или /И/ се изговаря като /Ъ/: /едън/ (един); /старъц/ (старец); /венъц/ (венец) и пр.

Характерна за голяма част от западните диалекти е съгласна /Р/, която се изговаря толкова звучно, че няма нужда от съседна гласна: /навръже/ (навърже); /фркне/ (фръкне), /фркато/ (птица) и др.

Ако идете там и чуете човек да говори за себе си в множествено число, ще бъде напълно нормално, колкото и да ви учудва в първия момент. Носителите на диалекта няма да кажат /дам/, /кача/ и /доя/, а /дадем/, /качим/, /доим/. Освен това ще чуете и личното местоимение /аз/ в диалектната форма /йа/.

Промените от този тип не приключват дотук. Други нестандартни местоименни форми са:

• /он/ (той)
• /она/(тя)
• /оно/ (то)
• /они/ (те)
• /нийна/ (нейна)
• /нина/ (тяхна)

Голяма част от лексиката е неразбираема за хора от други краища на страната. Там може да срещнете думи като: /свиден‘е/ (извара); /пловка/ (патица); /барабин‘як/ (мравка); /ексер/ (пирон) и пр.

Може би тези разлики от книжовната норма не ви изглеждат особено впечатляващи, но ако чуете речта на човек от този край, който пази традициите в говора, със сигурност ще трябва да се съсредоточите и да се замислите сериозно, за да разберете дори малка част от това, което ви казва.

За да видите нагледно и да усетите същинския видинско-ломски диалект, може да прочетете следната извадка от текст, записан в с. Брусарци, Ломско.

(Имайте предвид, че за да се предаде цялостно автентичността на текста, той не е обременен с книжовна норма.)

Автор: Милена Минчева

Източник:

Иванов, Й. Българска диалектология. София, 1994

Иванов, Й. Българска диалектология. Хрисотматия. Пловдив, 1984

Снимки: unsplash.com; ibl.bas.bg