8-те различни вида любов според древните гърци

Съществуват безброй пътища, които човек може да предприеме в живота си. Най-дългият от всички обаче е този, които води до сърцето. Следването на сърцето е оптималното съществуване, защото тогава се поемат най-големите рискове и се получават най-прекрасните награди, които светът може да поднесе.

Древните гърци, в стремежа си за мъдрост и самопознание, са дефинирали 8 различни вида любов, която човек може да изпита през живота си. Мислители от онова далечно време са прозрели, че пътищата към нея са много и разнообразни и това, което е необходимо, е да се разпознаят и приемат.

Прочете какви са различните видове любов според древните гърци и разберете дали сте изпитали силните романтични чувства във всичката им многоликост!

Ерос или еротичната любов

Първият вид любов е Ерос, носеща името на гръцкия бог на любовта и плодовитостта. Тя обхваща идеята за сексуалната страст и физическото влечение. Гръцките философи са я считали за опасна и страшна, защото този тип чувства включва загуба на контрол, породен от първичния инстинкт за създаване на потомство. Ерос е пламенната и бурна форма на любовта, която пробужда романтичен и сексуален интерес.

Ерос е като мощен и първичен пламък, който изгасва бързо. За да може огънят да продължи да гори, някой от другите видове любов трябва да съществува в унисон с иначе пламенните, но нестабилни чувства. Ерос представлява егоистичните аспекти, чиито източник са физическото удоволствие.

Катализатор за проявата на този вид любов: Физическото тяло

Филия или приятелската любов

Вторият вид е Филия, изразяваща се в приятелството или привързаността. За древните гърци тя е била по-високоценена от Ерос, защото се е смятала за любов между равнопоставени. Филия се заражда между приятели, които са развили силна връзка. Според Платон физическото привличане не е било необходима част от любовта, откъдето идва думата платоничен, обозначаваща липса на плътски елемент във взаимоотношенията.

Аристотел дефинира Филия като безстрастна, непорочна любов, която е лишена от яркостта и наситеността на физическото привличане. Този тип емоции често включват в себе си лоялността между приятели, солидарността между съотборници и привързаността към колектива.

Катализатор за проявата на този вид любов: Умът

Сторге или любовта към семейство и роднини

Въпреки че този вид доста наподобява Филия (любовта без плътски елемент), Сторге се отнася за чувствата, които се пораждат между семейство и роднини. Дефинира се като естествената обич, която родителите развират към децата си, а те от своя страна към майките и бащите си. Сторге може да се открие и между приятелите от детството, които запазват силната си връзка и като възрастни.

Катализатор за проявата на този вид любов: Спомените

Лудус или игривата любов

Въпреки че Лудус съдържа в себе си част от еротичния Ерос, този вид любов е много повече от това. Древните гърци са смятали, че Лудус е игривата форма на романтичните чувства, които най-често се формират между два млади възлюбени. Обичайно се наблюдава по време на ранните етапи на увличане по някого, което включва флиртуване, закачки и усещане за еуфория.

Игривостта и въодушевлението в любовта са задължителни елементи, които често се губят при дълготрайните взаимоотношения. Лудус е една от тайните съставки за поддържане на връзката жива и интригуваща.

Катализатор за проявата на този вид любов: Вълнението и новостта

Мания или обсебваща любов

Този вид любов води до състояние на необузданост и завладяваща страст. Мания кара възлюбения да възприема половинката си като негова собственост, като обект, който може да контролира. Разрушителната, обсебваща любов се появява, когато балансът между Ерос и Лудус е загубен.

За тези, които изпитват Мания, силните романтични чувства към партньора са просто начин да докажат стойността си чрез връзката си. Те търсят и искат любовта, за да валидират себе си, като достойни да обичат и да бъдат обичани. Възлюбените, които изпитват обсебваща любов, могат да започнат да ревнуват своите половинки, създавайки впечатлението за отчаяна нужда от внимание. Резултатът от подобно поведение често води до проблеми във връзката.

Катализатор за проявата на този вид любов: Инстинктът за оцеляване

Прагма или непоколебимата любов

Прагма е любовта, която се е изменила и развила с течение на времето. Тя е отвъд плътското и е неограничена от законите на разума. Прагма е хармонията, която се е установила през годините, но веднъж заформила се, не подлежи на промяна.

Непоколебимата любов може да се наблюдава при двойки, които са били заедно в продължение на десетилетия или при приятели, които са поддържали връзката си дълго време. За разлика от Филия (приятелската любов), Прагма е много по-значима и труднооткриваема, защото се проявява, когато две сродни души се срещнат и създадат неразрушим съюз. За да се постигне непоколебимата любов, е необходимо връзката да се поддържа активно чрез грижи, внимание и отделено време. В днешната реалност повечето хора губят изключително много енергия и часове, за да открият някой от видовете любов, но не правят достатъчно, за да я насърчат и съхранят.

За разлика от други видове любов, Прагма е резултат от усилията на двамата възлюбени, които са се научили да правят компромиси, показали са търпение и разбиране един към друг.

Катализатор за проявата на този вид любов: Разумът и времето

Филаутия или любовта към самия себе си

Древните гърци са смятали, че любовта към другите е възможна, едва след като човек се научи да обича себе си. Тя обаче не е свързана с нездравословното високомерие, разрушителния егоизъм или пагубния нарцисизъм.

Вместо това, Филаутия е любовта към самия себе си в най-чистата си форма. Тя включва идеята за състрадание, насочено към вътрешния свят на човека. Подобно на идеите в будистката философия, Филаутия се изразява в силата да обичаш себе си и да се чувстваш комфортно в собствената си кожа, което прави възможно показването на същата любов към останалите.

Според Аристотел отношението, насочено към другите, е показателно за емоциите, които човек изпитва към себе си.

Катализатор за проявата на този вид любов: Душата и вътрешният мир

Агапе или безкористната любов

Според древните гърци най-високоцененият и радикален вид любов е Агапе. Това обаче не са сантименталните демонстрации на привързаност и грижа, които често се считат за любов. Също така Агапе не е свързана с физическата интимност или прекараното време с партньора.

Тази форма на любов произлиза от духа, като се корени във всеобхващащото състрадание и безграничната емпатия. Будистите я дефинират като мета или универсалната доброта, съчетана с нежност и обич. Агапе е най-чистата форма на любов, освободена от копнеж, претенции или напрежение, отвъд недостатъците и грешките на другите. Любов, която приема, прощава и винаги позволява добротата и красотата в човека да се разкрие.

Катализатор за проявата на този вид любов: Духовната енергия