8 неща, които не знаете за зимното слънцестоене

Вчера беше най-краткият ден от годината – т. нар. слънцестоене. Както казва комедийният актьор Стив Мартин, "Ден без слънчева светлина е като нали се сещате, нощ." Наистина е така, дори ден с минимално количество светлина е малко тъмен и оказва негативно влияние върху психическото и емоционалното ни състояние. Нашият свят зависи от слънчевата светлина, излъчвана от звездата, около която обикаля нашата планета, и когато е недостатъчна, определено го усещаме. Но ако сте от онези хора, които обичат да се събуждат преди изгрева на Слънцето, нещата скоро ще се прояснят. Здравей зимно слънцестоене!

Въпреки че зимата едва сега започва, вече поне можем да кажем довиждане на кратките дни, които влияят върху настроението ни. В тази връзка сме ви подготвили 8 интересни факта за зимното слънцестоене!

Всъщност всяка година зимното слънцестоене се случва по два пъти

Другата страна на планетата също си има зимно слънцестоене. Тъй като оста на планетата е наклонена, двете полукълба получават различно количество светлина през различните периоди от годината. Въпреки че Северното полукълбо е по-близо до Слънцето през Зимата, наклонът е нещото, което причинява падането на температурата и по-малкото количество слънчева светлина. Поради тази причина при нас зимното слънцестоене е около 21 декември, докато в Южното полукълбо – около 21 юни.

Зимното слънцестоене трае колкото едно мигване на окото

Въпреки че слънцестоенето заема цял ден от календара, то трае само миг, когато Слънцето е точно над Тропика на козирога.

Поради тази причина то се случва в различни дни от годината в различните части на планетата

Какво? Да! Но не винаги. Например през 2015 г. слънцестоенето се случи на 22 декември в 04:49 по Гринуич. Което означава, че в много държави като Китай например слънцестоенето е било на 21 декември.
През 2016 г. слънцестоенето беше на 21 декември в 10:44 по Гринуич. Поради тази причина, тази година целият свят отбелязва слънцестоенето на един и същ ден.

Това е първия ден от годината… или пък не, зависи кого попитате

Според метеоролозите първият ден от зимата е 1 декември, но от гледна точка на астрономите или някой друг – зимното слънцестоене бележи началото на сезона. Съществуват два вида сезони – метеорологични и астрономически. Метеорологичните сезони се основават на годишния температурен цикъл, докато астрономическите сезони – на позицията на Земята спрямо Слънцето.

Времето на най-дългите сенки

Ако сте човек, който се радва на малките неща от живота, като необикновените и странни сенки, то зимното слънцестоене е именно за вас. През този ден от годината Слънцето е в най-ниската си точка спрямо хоризонта, поради което сенките, образувани от светлината му, са най-дълги /представете си фенерче, което свети директно над главата ви и друго, което свети отстрани, както и съответните сенки/. Всъщност сянката ви по обяд в деня на слънцестоенето е най-дългата през годината.

Пълнолунието по време на слънцестоене се среща по-рядко от синята луна

От 1793 г. пълна луна по време на слънцестоене се е случвала само 10 пъти. Последната беше през 2010 г., като тогава също така имаше и лунно затъмнение! Следващото пълнолуние по време на слънцестоенето ще е чак през 2094 г.

Връзката с Коледа

Тъй като Христос никога не е имал акт за раждане, няма данни на коя дата се е родил. Същевременно човечеството винаги е празнувало зимното слънцестоене – римляните имали празник, наречен Сатурналии, ранните германци и северните езичници също отбелязвали този ден. Дори известният мегалитен паметник Стоунхендж е свързан със слънцестоенето. В даден момент християнските предводители и свещенослужители измислили начин да привлекат езичниците към християнската религия, осиновявайки техния дълбоко почитан ден под нова празнична форма – рождеството на Христос. Много коледни обичаи като коледната елха са привнесени от древните традиции, свързани с отбелязването на зимното слънцестоене.

Време е да благодарим на Коперник

Английската дума за слънцестоене "solstice" идва от латинския термин solstitium, който означава "точка, в която слънцето спира". Та, замисляли ли сте се откога всъщност слънцето се движи?!? Разбира се преди ренесансовият астроном Николай Коперник да предложи своя хелиоцентричен модел, хората смятали /или поне средновековните европейци/, че всички небесни тела всъщност се движат около Земята, включително и слънцето. Така че, да благодарим на Коперник.

източник: mnn.com