Как да бъдем полезни на хората с увреждания, без да засягаме достойнството им

Преобладаващото обществено мнение е, че всичко, което хората с увреждания извършват в ежедневието си, е предизвикателство за тях. Понякога това е вярно, поради което мнозина чувстват за редно да предложат помощта си.

Рядко се случва човек да прояви дискриминация към хората с увреждания чрез начина, по който изразява подкрепа си, но отношението на обществото все още успява да засегне достойнството им, което е и причина да съществуват съмнения относно намеренията на околните. Поради това хората с увреждания често отказват предложената им помощ.

Последните изследвания в проекта „Достойнство“ на Университета „Грифит“, Австралия, показват, че няма универсален подход за оказване на подкрепа. Това не означава обаче, че не трябва да се помага на хората в нужда. Какъв обаче е правилният начин?

>>> "Откакто имам дете с увреждане, се научих да искам помощ, без да се срамувам"

Инвалидността е свързана с околната среда, а не с диагнозата

Над 1,3 милиарда души в световен мащаб живеят с увреждания. Според Конвенцията за правата на хората с увреждания инвалидността не е резултат от диагноза, а от липсата на достъпни и гъвкави среди, системи и нагласи.

В идеалния случай всеки от нас би смятал, че увреждането е несъответствие между човек и околна среда. В действителност обаче обществото все още изостава в разбирането и отношението си. Повечето от нас са объркани или не са сигурни как да се отнасят към хората с увреждания, което води до издигането на повече бариери, които нерядко са очевидни за всички.

Бариерите вземат своето

Участниците в проекта „Достойнство“ – програма за граждански научни изследвания и застъпничество на Университета „Грифит“ – споделят въздействието и кумулативния ефект, които честите и повтарящи се сблъсъци с бариерите могат да имат върху психичното здраве и поведението на човек.

Тези взаимодействия карат хората да се чувстват като „по-малко достойни, по-малко видими, раздразнени, разочаровани, тъжни, ядосани“. В резултат на това мнозина решават да избягват социалните ситуации и да се изолират. С течение на времето хората с увреждания участват все по-рядко във взимането на решения, свързани със собствения им живот.

Как да бъдем полезни на хората с увреждания

В рамките на нормалното е всеки от нас да иска да помогне на тези, които имат нужда от подкрепа. При хората с увреждания обаче нещата са малко по-различни, поради което трябва да се подхожда по-внимателно. Ако желаем да бъдем помогнем, но не знаем как да постъпим, следните подходи могат да ни бъдат полезни.

>>> Кафене с 25 служители с увреждания или какво е да дадеш шанс на хора в неравностойно положение

Признаване на правата на хората с увреждания

Дезинформацията и изразите, използвани в медиите, допринасят за конфронтациите и промяната на нагласите в обществото.

Участниците в проекта „Достойнство“ призовават да признаем, че хората с увреждания са човешки същества със същите измерения на личността и права като всички останали. Те описват много малко случаи на нужда от помощ. „Първо ме попитайте дали имам нужда от помощ и приемете, че в повечето случаи мога и сам да се справя. Ще помоля за помощ, ако имам нужда. Попитайте какво можете да направите, вместо да вършите неща, от които нямам нужда.“, споделя един от участниците.

Зачитане на отговора

Хората с увреждания имат права, включително право на свобода на изразяване и зачитане на личния живот. Така че трябва да обръщаме внимание на отговора им, когато ги питаме дали имат нужда от помощ. Ако той е отрицателен, трябва да проявим съчувствие и разбиране към това, което не е задължително да знаем. При получаване на кратък и гневен отговор обаче, не трябва да се възмущаваме, тъй като е възможно да се дължи на дискриминация в миналото.

Избягване на неуместни постъпки

Има някои ясни послания за това какво не трябва да правим:

• Никога не трябва да докосваме хората, тяхната помощна технология или кучето им водач, без да попитаме.
• Неуместно е да питаме хората за тяхната диагноза или увреждане, ако не е свързано с темата на разговор.
• Дори и да имаме добри намерения, е препоръчително да избягваме коментари, които представят увреждането или съществуването на човек в негативна светлина.

Мащабно мислене

Социалната промяна отнема време. Справянето със собствените пристрастия и управляването на емоциите, които могат да бъдат предизвикани от увреждането на човек, е сложно социално умение.

Изграждането на приобщаващо общество би гарантирало, че хората с и без увреждания могат да си взаимодействат спокойно помежду си. Помощта може да бъде предоставена под формата на гаранция, че средата и нагласите, върху които всички имаме влияние, са винаги достъпни и приобщаващи.