5 форми на контрол над съзнанието ни, на които несъзнателно сме подложени всеки ден (2 част)

3. Начинът, по който възприемаме нещо, зависи от това как то е изразено

Може би сте наясно, че малка промяна в думите може да повлияе върху мнението на околните. По време на дебат за грижата за здравето например, четири отделни организации провеждат анкети, за да видят какъв процент от американците поддържат така наречената "обществена възможност". Резултатите им варират от 44% до 66% подкрепа, а разликата идва от изразяването на думите. Всичко се свежда до това как мозъкът ни бива манипулиран, благодарение на размяна на думи, които ни карат да вярваме, че значението на даденото изречение е различно.

Но как така?
В друго проучване социални психолози изпращат анкети на няколко хиляди регистрирани гласоподаватели преди избори. Половината от тях получават анкета, на която се пита "важно ли е гласуването". Другата половина са помолени да отговорят на въпроса "важно ли е да бъдеш гласоподавател". Само заради тази единствена дума - "гласоподавател", 14% от хората са склонни действително да гласуват на изборите. Учените считат, че думата ги кара да я свързват директно със себе си.

2. Свързваме се емоционално с хората, с които пеем

Не са много нещата, които знаем за населението на Северна Корея, но със сигурност знаем едно - те обичат да вършат неща в унисон. Погледнете например снимката на "Mass" - игрите.

Можете ли дори да си представите колко месеци отнема на участниците да се научат да го изпълняват перфектно? И за какво?
Но как така?
Истината е, че в тези игри има много повече смисъл от едното впечатление пред великия лидер. Каквото и да изпитват участниците в този спектакъл, сигурни сме, че сте го изпитвали и вие. Сигурно сте присъствали на концерт или на футболен мач, където е трябвало заедно с всички присъстващи да пеете химна. Проучванията сочат, че когато пеем с някого, ние имаме способността да се чувстваме много по-силно свързани с него. Причината е, че не е важно какво пеем. По-важното е, че го правим в унисон с други хора. Може би това е и причината всяка държава да си има химн, който да пеем всички заедно.

1. Колите имат "лица" и ние ги избираме спрямо това

Човешкият мозък обича да вижда изражения - в облаците, в луната... във всичко. Когато виждаме лицата в предметите, ние не си мислим "О, виж, този облак прилича на Ейбрахам Линкълн". Виждайки това, ние ги свързваме с конкретни емоции, породени от това как изглежда лицето - как са подредени веждите, устните. Проучвания на Университета във Виена сочат, че имаме склонността да виждаме лица и в автомобилите.
Но как така?
Лесно е да го видиш - всяка кола има два фара (очи), броня (уста) и може би нещо, което прилича на нос. Знаейки това, най-вероятно предполагате, че се стараем да избираме най-щастливо изглеждащата кола. Но това не е така. Това, към което се стремим, е - твърдост, сила, агресия. Затова искаме автомобила ни да има чудовищно лице. Или поне да бъде "лошо момче". Ето защо Dodge Charger изглежда ядосан:

Но не толкова, колкото Bugatti Veyron:

към 1 част>>>