5 житейски урока за по-добър живот

Когато бях на 20 г. си мислех, че знам абсолютно всичко. Всъщност се оказа, че това е времето, в което опознах вътрешното си Аз и станах доста по рационално мислещ човек. Минах през толкова много болка и страдание, но именно те ме научиха на много неща.

Ето и най-важните житейски истини, до които стигнах. Надявам се, че като ги прочетете ще можете да гледате на живота от малко по-мъдра и по-зряла гледна точка.

Ти не си специален

Преди винаги съм мислел, че съм специален. Чувствах, че имам нещо изключително, което мога да предложа на света.

Ами не е точно така…

Почти всички в даден етап от живота си се чувстваме така, което до една степен е хубаво. Важно е за човек да има чувство на самоценност, но не и прекалено. Все пак не всеки може да бъде "следващият Бил Гейтс".

Когато приех своята незначителност във Вселената, нуждата да правя нещо велико веднага намаля, а с това погледът ми се насочи към по-малките неща, които могат да променят и подобрят собствения ми малък свят – работа, семейство, приятели и др.

Чистотата и редът наистина са важни

В своята книга "12 правила за живот: Антидот за хаоса", д-р Джордан Питърсън силно препоръчва домът на човек да е в перфектен ред, преди да посмее да съди света. След като сам не можеш да бъдеш подреден и воден от някаква норма, то какво очакваш от света.

В една своя презентация той изказва и друго интересно становище:

"Ако животът ви не върви добре, винаги може да обвините някой друг, нали? Или пък може да се замислите над собствената си преценка. А най-важният въпрос всъщност е: "Направил ли съм всичко възможно, за да вкарам живота си в ред? Може би не трябва да съдя качеството на живот, ако аз сам не съм направил нещо, с което да го подобря."

Не всеки ще те харесва

Според Пол Рико, има две неща, с които човек трябва да се примири в живота: смъртта и враговете.
"….имаш врагове, следователно не си харесван от всички, следователно трябва да се абстрахираш от целия този нарцисизъм."

Тъй като исках да се харесвам на всички, аз захвърлих собствената си идентичност, за да бъда пред всеки типът човек, който той харесва. Едва на 21 г. преживях първия си нервен срив, който породи в мен социална тревожност. През следващите 4 години аз просто не можах да се почувствам добре. А всъщност нямаше реална причина, поради която да ме обзема това състояние. 

Ако ,отстоявайки своето мнение и идеи, загубиш някого, то той не би трябвало да е в живота ти така или иначе. Бъди себе си и ще бъдеш заобиколен от правилните хора рано или късно.

Научих се да бъда благодарен

Това беше най-трудно за научаване. Установено е, че са нужни средно 66 дни, за да се формира нов навик. В зависимост от отделния човек, времето със сигурност ще варира.

В себе си бях забелязал един отвратителен навик: от ставането ми сутрин до лягането вечер не спирах да се оплаквам. Затова започнах всеки ден да отбелязвам по три неща, за които съм благодарен.

За да си представите какво имам предвид, може да за замислите над следния пример: вместо да се дразните на 20-годишната си кола, казвайки, че е раздрънкана, радвайте се, че имате превозно средство, което да ви заведе от точка А до точка Б.

Прощавай и не спирай да обичаш

Тази година простих на всички, които някога са ме наранили и потърсих хората, оказали ми благоприятно влияние. Дори се отворих към тези, които ми казват, че греша в даден аспект, за да ги изслушам и разбера какво според тях не правя както трябва.

За да стигна дотук обаче, съм се провалял множество пъти, пренебрегвайки тези принципи. Но самият житейски опит се крие в това да се учим и надграждаме от грешките си. Надявам се с тези няколко истини, вашите грешки да бъдат по-малко. 

Редактор: Милена Минчева

Източник: ideapod.com

Снимки: unsplash.com