Какво наистина научаваме в училище и приложимо ли е в забързаното ежедневие

Никой не се ражда научен. Също така никой не получава Ръководство за живота след раждането си. Докато сме малки деца, родителите ни правят най-доброто, на което са способни, в някои случаи недостатъчно. След това се предполага, че училището трябва да ни научи на необходимото, но след 12 години всичко, което получаваме, е лист хартия, с който се впускаме в живота с етикет „готов“. Но готов за какво?

Колко си спомняме от това, което учихме в четвърти клас? В осми клас? Колко всъщност си спомняме от хилядите часове, прекарани в класната стая? Вероятно отговорът на почти всички хора е малко или нищо.

Необходими ли са ни всички знания, които получаваме в училище?

През последните петдесет години Бен Бърщайн, психолог и лектор, преподава във всички нива на образователната система – от предучилищно до медицинско училище. Успоредно с това работи като психолог с деца, юноши и възрастни, които са имали проблеми в училище – липса на концентрация, затруднения с учебния материал или неразбиране на предмета.

През годините Бърщайн забелязва промяна – недоволните ученици днес са по-склонни да изразят директно своето разочарование и недоволство от училището, отколкото децата в миналото. Дори много често чува думите: „Защо трябва да уча всички тези глупости? Какво общо има това с живота ми?“. Единственото обаче, което може да направи Бен, е да се съгласи с учениците.

Пропастта между това, което наистина научаваме в училище, и това, от което се нуждаем в живота, е огромна. В училище се научаваме как да даваме възможно най-малко от себе си в последния момент, вместо да се подготвим задълбочено, как да даваме правилни отговори, вместо да мислим критично, как да бъдем самоцелни, вместо да сме полезни на другите. Нито една от изброените обаче не е работеща стратегия за живот.

Според Бен Бърщайн толкова много от нещата, които учителите преподават и очакват учениците да научат, са необмислени, лошо представени и безполезни в ежедневния живот.

„Нищо от това, което научих в училище, не ми помогна“

“Спомням си, когато бях в осми клас, мразех алгебрата. Просто не можех да разбера всички тези „х“ и „у“. За щастие родителите ми наеха преподавател, който работеше с мен, търпеливо и старателно, стъпка по стъпка, за да премине от конкретните операции на събиране, изваждане умножение и деление към абстрактния свят на графики и уравнения. Получих положителна оценка, но тези познания никога не са ми били от полза в избора на вечеря, в потушаването на гнева или в разрешаването на семейни проблеми.“, споделя Бърщайн.

„С напредването на възрастта ставах по-сложен, сблъсквах се с все по-големи трудности в живота. Години наред страдах от депресия – от лека дисфория до самоубийствено отчаяние. Борих се със зависимост. Нищо от това, което учих и научих в училище, не ми помогна. Бях обсебващо зает с това, което се случва в главата ми, и все повече пропусках истински важните неща в живота. Училището беше досадно разсейване.“, допълва той.

>>> 9 ценни урока, които хората научават твърде късно в живота

Учим се от пандемията

През март 2020 г. всички хора попаднахме в състояние на тревожност и силен стрес. Беше ни наредено да се изолираме. Докато за някои това означаваше да се затворят в домовете си, то други разбраха, че трябва да „влязат вътре“. Не зад затворените врати, а вътре в себе си. Откъснати от външния свят, принудени да правим компания на себе си. Макар че в началото това беше новост, скоро се превърна в неудобство, пречка и за повечето хора в основен източник на оплаквания.

За някои това бе възможност да се противопоставят: „Ще ходя, където искам“ и „Никой не може да ме принуди да нося маска“. Конфронтацията – със себе си и един с друг – се превърна в „новото нормално“ и тъй като пандемията се разраства и глобалните нива на тревожност, депресия и самоубийства нарастват.

През всичките години, прекарани в училище, никой от нас не получи инструментите, необходими за справяне с това предизвикателство. Никой от нас не бе обучен да се справя със стреса или несигурността. Никой от нас не бе научен какво всъщност означава да си отговорен член на глобалната общност.

Кога ще започнем да се учим?