10 научно доказани истини за влюбените хора (1 част)

Любовта – какво е тя?

Любовта е най-важната и все пак най-неразбраната емоция, която изпитваме.

Човешките мозъци са естествено програмирани да търсят връзка с други хора, и ние преживяваме самотата и отхвърлянето като болезнени заплахи за оцеляването си. По едновременно биологични и културни причини, много от нас вярват, че им трябва трайна любовна връзка, за да бъдат наистина изпълнени. И все пак, в действителност, любовта не е непременно трайно, непроменящо се състояние. Дълготрайната любов не е автоматична, тя отнема много труд, безкористност, както и готовността да бъдете уязвими.

По-долу ще разгледаме 10 научно обосновани факти, за да ви помогнем да разберете какво е любовта:

1. Любовта се различава от страстта или похотта

Физическото привличане е важна част от любовта за повечето от нас, но емоционалната любов е по-различна от похотта. Ето защо сексът за една нощ и алкохолните свалки не довеждат до дългосрочни взаимоотношения. Изследванията, които сканират мозъците в реално време, показват, че ние проявяваме страст в зоните на мотивация и награда (в мозъците ни), докато любовта задейства регионите, свързани с грижа и съпричастност.

2. Любовта е едновременно моментно чувство и дългосрочно състояние на ума.

Има нещо вярно в клишето за две сърца, които бият заедно като едно: Ново изследване показва, че ние изпитваме моментна любов като състояние на общение. В този момент на дълбока връзка, влюбените правят огледални един на друг мимики, жестове и дори физиологичните им ритми са в синхрон. Но любовта може да бъде и трайно психическо и емоционално състояние, в което ни интересува дълбоко за благополучието на другия, чувстваме се обезпокоени от болката на другия и мотивирани да помогнем за облекчаване на страданието му.

3. Изграждането на стабилни взаимоотношения изисква доста работа.

Мета-анализ на най-добрите дългосрочни проучвания на любящи взаимоотношения подчертава някои модели на поведение, общи за двойките в дългосрочни връзки: Партньорите мислят положително един за друг, когато не са заедно; те се подкрепят взаимно в личностното израстване и развитие; и те споделят общи преживявания, в които могат да се учат и да разширяват себе си.

4. Ние можем да увеличим способността си да обичаме.

Изследване върху самосъзнанието и самосъстраданието показва, че практикуването на тези стратегии редовно може да развие мозъка ни да бъде по-положителен и съпричастен в рамките на няколко месеца. Монасите, които редовно практикуват състрадателна медитация имат различен ритъм на мозъчните алфа вълни от последователите, които едва започват да практикуват медитация или тези, които не практикуват медитация. Самосъзнанието и състрадателната медитация повишават активността в центровете на мозъка, свързани със съпричастността и положителните емоции, намаляват активирането на центровете ни за страх и правят нашите мозъци по-взаимосвързани - черта, асоциирана с модела обвързване.

5. Тя не е само в главата ни.

Голям брой изследвания показват, че любовната връзка е от полза за дългосрочното физическо здраве - а самотата и липсата на социална връзка демонстрират съкращаване на продължителността на живота толкова, колкото и пушенето.

Вижте втора част на статията ТУК