10 научно доказани истини за влюбените хора

Любовта – какво е тя?

Любовта е най-важната и все пак най-неразбраната емоция, която изпитваме.

Човешките мозъци са естествено програмирани да търсят връзка с други хора, и ние преживяваме самотата и отхвърлянето като болезнени заплахи за оцеляването си. По едновременно биологични и културни причини, много от нас вярват, че им трябва трайна любовна връзка, за да бъдат наистина изпълнени. И все пак, в действителност, любовта не е непременно трайно, непроменящо се състояние. Дълготрайната любов не е автоматична, тя отнема много труд, безкористност, както и готовността да бъдете уязвими.

По-долу ще разгледаме 10 научно обосновани факти, за да ви помогнем да разберете какво е любовта:

1. Любовта се различава от страстта или похотта

Физическото привличане е важна част от любовта за повечето от нас, но емоционалната любов е по-различна от похотта. Ето защо сексът за една нощ и алкохолните свалки не довеждат до дългосрочни взаимоотношения. Изследванията, които сканират мозъците в реално време, показват, че ние проявяваме страст в зоните на мотивация и награда (в мозъците ни), докато любовта задейства регионите, свързани с грижа и съпричастност.

2. Любовта е едновременно моментно чувство и дългосрочно състояние на ума.

Има нещо вярно в клишето за две сърца, които бият заедно като едно: Ново изследване показва, че ние изпитваме моментна любов като състояние на общение. В този момент на дълбока връзка, влюбените правят огледални един на друг мимики, жестове и дори физиологичните им ритми са в синхрон. Но любовта може да бъде и трайно психическо и емоционално състояние, в което ни интересува дълбоко за благополучието на другия, чувстваме се обезпокоени от болката на другия и мотивирани да помогнем за облекчаване на страданието му.

3. Изграждането на стабилни взаимоотношения изисква доста работа.

Мета-анализ на най-добрите дългосрочни проучвания на любящи взаимоотношения подчертава някои модели на поведение, общи за двойките в дългосрочни връзки: Партньорите мислят положително един за друг, когато не са заедно; те се подкрепят взаимно в личностното израстване и развитие; и те споделят общи преживявания, в които могат да се учат и да разширяват себе си.

4. Ние можем да увеличим способността си да обичаме.

Изследване върху самосъзнанието и самосъстраданието показва, че практикуването на тези стратегии редовно може да развие мозъка ни да бъде по-положителен и съпричастен в рамките на няколко месеца. Монасите, които редовно практикуват състрадателна медитация имат различен ритъм на мозъчните алфа вълни от последователите, които едва започват да практикуват медитация или тези, които не практикуват медитация. Самосъзнанието и състрадателната медитация повишават активността в центровете на мозъка, свързани със съпричастността и положителните емоции, намаляват активирането на центровете ни за страх и правят нашите мозъци по-взаимосвързани - черта, асоциирана с модела обвързване.

5. Тя не е само в главата ни.

Голям брой изследвания показват, че любовната връзка е от полза за дългосрочното физическо здраве - а самотата и липсата на социална връзка демонстрират съкращаване на продължителността на живота толкова, колкото и пушенето.

6. Ако се фокусираме върху любовта, ние можем да я подобрим.

Когато ние съзнателно съсредоточим вниманието си върху нашите чувства и действия към любим човек, ние започваме положителна реципрочна спирала на взаимна благодарност и щастие. Нека си го кажем: Ние всички искаме да сме обгрижвани и ценени. Изследванията също така показват, че изразявайки благодарност с думи или действия, всъщност създаваме положителни емоции в даващия, както и приемника.

7. Не е фиксирано количество.

Да обичаш един човек, дори много, не означава, че имате по-малко любов за даване към останалите. Всъщност, точно обратното е вярно: Любовта е с капацитет, който може да се самоизгражда чрез умствената концентрация, емоционална ангажираност и грижовни действия. Когато ние се фокусираме върху тях и се наслаждаваме на нашите любящи чувства към един човек, на вътрешното удовлетворение и връзка, които ние изпитваме, това може да ни мотивира да бъдем по-нежни като цяло.

8. Тя не е безусловна.

Една от предпоставките за любящи чувства е усещането за безопасност и доверие. За да се свържете с любов и съчувствие, префронталният кортекс трябва да изпрати сигнал до амигдалата (алармения център на мозъка), за да изключите автоматичното "борба или бягство". Хората, които преживяват травма в детството, пренебрежение, злоупотреба или други преживявания, които заплашват чувството за сигурност в обвързването, изключването на системата "бий се или бягай" – или да се чувстват достатъчно безопасно, за да обичат - е трудно начинание.

Тази сдържаност може да се преодолее с терапия или понякога с партньор, който многократно демонстрира надеждност и грижи. (Все пак, ако вашият израз на грижи не получава никакъв отклик в партньора, то може би е време да продължите напред.)

9. Тя е заразна.

Изразяването на грижи, състрадание и съпричастност може да вдъхновява тези чувства в останалите. Това е причината лидери като Далай Лама или Нелсън Мандела да вдъхновяват последователи - а това помога срещу режима "борба или бягство".

10. Любовта не е задължително да трае вечно, но не е невъзможно.

В сонет 116 Шекспир възпява вечната, непроменяща се любов. Ние вече знаем, че фиксирана, непроменлива любов съществува, но не и в норма. В действителност, някои теоретици дори поставят под въпрос идеята за фиксирано, непроменящо "аз" — ние не сме едно и също лице днес, каквото сме били преди 10 години. Опитът на живота може да промени нашата биология, модели на мислене и поведение и взаимоотношенията могат да бъдат оспорени, когато нуждите на един човек се променят или двамата партньори се развиват в различни посоки.