Любовна лирика: Франческо Петрарка

Абсолютен факт е, че древногръцката и римската култура афектират всеки аспект от живота на съвременния европеец. Те са фундамент за развитието ни като цивилизация. Дори най-модерните науки базират изследванията си на открития или хипотези от Античността. Не е смело да се твърди и, че една от най-силно повлияните сфери е изкуството.

Със залязването на Средновековието в Западна и Централна Европа започва да изгрява все по-ярко античната култура, формирайки епохата на Ренесанса. Един от първите изявени лирици от това време е италианският хуманист Франческо Петрарка. През XIVв. във все още развиващото се възраждане той посвещава изключително музикални и нежни стихове на своята ангелообразна възлюбена – Лаура, използвайки символи и метафори, заимствани от античната култура.

Всички тези произведения са побрани в книгата "Песенник" (Il Canzoniere), а общият им брой е 366. Сборникът е разделен в две части – "Песни за живота на мадона Лаура" (263) и "Песни за смъртта на мадона Лаура" (103).

Интересна е историческата събитийност, стояща зад стиховете. Петрарка среща Лаура, когато тя е на 20 г. и вече омъжена. Срещите, които са описани в сборника, са по-скоро мимолетно пресичане на погледи. Любовта на Петрарка е драматична именно заради това, че остава несподелена.

Неоплатоничната любов засилва трагизма на лирическия Аз. Въпреки липсата на физически контакт, Лаура не е разглеждана с фееричната и едва доловима красота на Средновековието (както Данте описва своята Беатриче). Тя е земна жена, обичана от Петрарка, заради реалното си съществуване, а не като недоловим призрак на любовта.

Описанието й е напълно характерно за времето си. Тя е бяла, нежна със светли очи. Оттам идва и ангелската символика, тъй като тя самата прилича на небесно същество по чистотата на образа си. 

Сонетите и баладите, изграждащи "Песенник", са писани в продължение на 40 години, дори след смъртта й. Именно тази смърт предизвиква разделението на книгата на две части. 

А ето и някои от любовните стихотворения на Петрарка. 

Автор: Милена Минчева

Източник: chitanka.info