Шекспир в съвременната поп и рок музика

Всеизвестна истина е, че творчеството на Шекспир е един от най-високите върхове в западноевропейската литература. Връх толкова висок и емблематичен, че оставя дълбоки следи в културното ни съзнание. Шекспировите драми, сюжети и герои срещаме все още в театъра, а по естествен начин те сякаш продължават живота си и във филмовото изкуство. Интересен факт обаче е, че написаното от най-великия европейски драматург се оказва благодатен извор за съвременната поп и рок музика.

Най-продуктивно използваните герои, които са в основата на голяма част от съвременните романтични комедии и любовни песни, остават Ромео и Жулиета. Една от песните, които най-силно боравят с образите им, е продукт на изпълнителя Лу Рийд и е озаглавена "Romeo had Juliette". Тя представя история за една невъзможна любов между бедното момче и богатото момиче, разделени, освен пространствено, но и класово в двете части на Ню Йорк.

Друга съвременна адаптация на двамата персонажи е заложена в песента на Дайър Стрейтс - "Romeo and Juliet". В нея отношенията между героите са преобърнати. Представена е една съвременна любовна история, в която Ромео е влюбен в обвързаната и незаинтересуваната Жулиета. А обръщенията на героите един към друг са толкова далеч от високия поетичен език на Шекспир, че озаглавяването на песента е по-скоро иронично, в противоречие с целия драматизъм на оригиналните герои.

Интересна е българската адаптация на група Тангра. В нея Ромео и Жулиета се оказват само разиграни роли и (подобно версията на Дайър Стрейтс) любовта отново е отхвърлена от женския персонаж.

Най-изчистена версия на сюжета обаче разработват Карл Сигман и Франсис Лей в песента, изпълнена от Тейлър Суифт - "Love Song" - която излиза през 2008 г. Младостта, като основна характеристика, донякъде съвпада и с Шекспировата трагедия, в която Жулиета още няма 14 години. Балконът отново присъства, сякаш е също неотменен символ от персонажите, но не остава сцена за действие в текста. Влюбването от пръв поглед отново съвпада с трагедията. А възможността за осъществяване на любов тук се ограничава само до забрана от страна на бащата на Жулиета. От казаното личи, че тази песен е най-близък до трагедията вариант. Една изключително съществена разлика се появява обаче в края на песента, а именно изненадващият хепиенд, в който двамата влюбени се събрат.

Колкото и да са различни и адаптирани според съвременната ни култура, героите на Шекспир се оказват неотменна права, от която тръгва всяка любовна история, независимо дали е описана в песен, или филм. А начините им на разработване все още не са изчерпани.

Автор: Милена Минчева

Снимки: dailymail.co.uk