Художничката Анжела Терзиева: изкуството винаги е истина

Днес решихме да ви запознаем с една млада и талантлива българска художничка на име Анжела Терзиева, която наскоро получи награда за посветеност в изкуството. Тя е потомък на художници, нейната сестра също е художник, а самата тя казва, че не би могла да си представи друго призвание за себе си. Попитахме я за същината на изкуството, за същината човека на изкуството и за други любопитни неща, които ще научите по-долу.

Фрамар: Здравей, Анжела, представи се на нашите читатели

Родена съм в гр. Сливен. От няколко години живея и работя в София. Завършила съм художествена гимназия и живопис в художествената академия, в София. Накратко, художник съм.

Фрамар: Разкажи ни малко за своите изяви и постижения

Участвала съм в редица групови изложби в България, а и извън страната. Откакто съм завършила академията се старая да бъда творчески активна, независимо от не винаги леките обстоятелства. Мисля, че всяка стъпка, всяка нарисувана картина или изложба са постижение. Истински важно признание беше тазгодишната награда на името на художника Едмонд Демирджиян за посветеност в изкуството, която бе връчена на мен и на моята сестра Елеонора Терзиева, която също е художничка.

 Анжела и Елеонора Терзиеви

Фрамар: Каква искаше да станеш, когато пораснеш, когато беше малка? Кога разбра, че искаш да се занимаваш с рисуване?

Родена съм и съм израснала в семейство на художници. Винаги съм усещала предопределеност по отношение на това, че ще се занимавам с рисуване. Вътре в мен никога не е стоял изборът между изобразителното изкуството и нещо друго.

"Target Acquired", 70 x 120 см, маслени бои, платно, 2014

Фрамар: В различните епохи изкуството и в частност изобразителното изкуство, бива определяно по различен начин. До голяма степен то бива разделяно на такова, което имитира природата (мимезис) и такова, което отвежда фантазията извън реалността. Как ти определяш изкуството?

За мен то е начин да се изразявам свободно и без табута. И в най-доброто имитиране на природата, в основата е фантазията, самият избор на обекта е породен от чувствата на твореца, така че според мен, изкуството е израз на настроение, любов, радост, тъга, отношение към нещо моментно случващо се, емоции достатъчно силни, за да се роди творба.

Фрамар: Често на изкуството се приписва особено значение за вътрешния свят на човека. Може ли изкуството да бъде определено като паралелна вселена, в която ние съществуваме в друго време и пространство?

Абсолютно да. Изкуството може да доведе човека до изживявания, които са нещо съвсем отделно от представата ни за реалността и нещо, което често е трудно да определим.

Фрамар: Смяташ ли, че е нужно изкуството да съдържа в себе си морални норми и обществени послания или то трябва да съществува отделно от наложените от обществото закони?

Не мисля, че е нужно да ограничаваме езика на изкуството. Свободата е неговата най-голяма сила, така че позволява сами да изберем какво искаме да внушим чрез него.

Фрамар: Древногръцките философи поддържат тезата, че в изобразителното изкуство трябва да се подражава на доброто и красивото (т.е. грозното няма място в изкуството). Ти как смяташ?

На първо място, ще повторя, че за мен изкуството е свобода. Мисля, че днес грозното е съвсем естествено възприемано. Разликата между красиво и грозно е субективна, така че, защо да не оставим именно на фините рецептори на изкуството да черпят с пълна сила и от двата кладенеца.

Съвременното изкуството има нужда от провокация, а грозното, определено провокира. И в крайна сметка, инструментът на изкуството са идеите. Може ли да бъде определена като грозна или красива една идея?

"Храм II", 97 х 130 см, маслени бои, платно, 2013

Фрамар: Цени ли се рисуването в България според теб?

За съжаление не мога да дам положителен отговор на този въпрос.

Фрамар: Чували сме хиляди сентенции за таланта и усилията, които човек трябва да положи, за да го развие. Какво е съотношението труд : талант, според теб?

Смятам, че талантът е неизменната частица, която определя твореца като такъв. Но безспорно поддържам тезата, че трудът и постоянството трябва да се превърнат в навик, нещо, за което да не се налага да мислиш и, което да те тормози. Трудът е задължителната грижа и отговорност към таланта. В неголемия си опит до момента съм разбрала, че нещата се случват тогава, когато им отдадем необходимото време и усилия. Тогава резултатите и удовлетворението от тях не закъсняват.

Фрамар: Напоследък дигиталното рисуване заема все по-голям дял в съвременното изкуство. Знаем, че ти също се занимаваш с рисуване на дигитални шаржове. Разкажи ни малко за процеса и какво е за теб шаржа като дял в рисуването.

Шарж, "Пътешестващото ми Братче, което не оставя следи по пътя си, оставя светлина!", 2014

Преди няколко години започнах работа като компютърен аниматор. Тогава за пръв път се докоснах до дигиталното рисуване. Не закъсня и момента, в който купих първия си таблет и започнах да рисувам шаржове на близки приятели. Като художник винаги ми е било интересно да наблюдавам хората, да изучавам движенията им, поведението им. Шаржът за мен винаги се е явявал най-добронамерения начин, да изразя своето отношение или впечатление от общуването си с даден човек. Понякога има неща – конфликт, разговор или пък споделено преживяване с даден човек, които ме провокират пряко и тогава идва рисуването като най-чист израз. В последствие, винаги съм получавала добри отзиви, не са закъснявали и поръчки от съвсем непознати хора да нарисувам техни близки или познати. Създаването на шарж, когато не познаваш героя – така наричам своите модели – в картинката е истинско предизвикателство. Държа да ми е интересно докато си върша работата, за да се получи качествен резултат. Затова винаги съм любопитна да науча колкото се може повече подробности за „героя“ си – навици, любима музика, интереси, стил на обличане - всичко, което може да ми помогне да си създам пълния образ на един непознат за мен човек. И естествено, много визуална информация - тя е най-важната.

Шарж, „Just Lee An“, 2015

Фрамар: Като човек, който се занимава и със смешната страна на изкуството (карикатури и шаржове), любопитно ни е каква е позицията ти по въпроса с това, което се случи неотдавна в редакцията на вестник Charlie ebdo. Може ли изкуството да бъде обвързано с политиката и в какъв смисъл?

Погледнато в исторически план, изкуството винаги е намирало свой живот обслужвайки политически или религиозни идеи. И това не е случайно. Езикът на изобразителното изкуство е изключително силен, но не мисля, че можем да го превръщаме в повод за убийство.

Фрамар: Често хората на изкуството биват определяни като "странни птици". Трябва ли човек да притежава различен усет за живота/ различен ум от този на останалите, за да се занимава с изкуство?

Смятам, че абсолютно всеки човек е чешит по свой собствен начин. Това, което отличава артистът от останалите „странни птици“ на улицата, според мен е, че той осъзнава, анализира, поощрява, харесва и се грижи за своя по-особен поглед над света. Този тип мислене носи гъдел, жар, необходимост у човек да създава, да бъде творец.

Фрамар: Има ли истина в изкуството?

Да, изкуството винаги е истина.

Фрамар: Разкажи ни за събитията в твоя творчески живот.

В последните два месеца календарът ми беше наситен от важни за мен събития. Бяхме представени със сестра ми в галерия ''Ракурси'' като шестите носители на наградата, на името на художника Едмонд Демирджиян. Изборът бе направен от комисия в състав: Мария Василева, Надежда Олег Ляхова, Даниела Радева, Румяна Йонева, Недко Солаков и Правдолюб Иванов.

Три седмици по късно открих и първата си самостоятелна изложба в София, в галерия „Юзина“. Изложбата нарекох ,,Total Body”. Много се радвам, че към нея излезе текст във вестник „Култура“. За думите съм изключително благодарна на проф. Станислав Памукчиев. Повече за изложбата може да прочетете ТУК.

"Dive Bomber I", 100 х 200 см, маслени и акрилни бои, платно, 2015

"Eagle Abs", 100 х 100 см, маслени и акрилни бои, платно, 2015

"Plie Squat", 100 х 100 см, маслени бои, платно, 2015

В момента тече една много интересна изложба, в родния ми град Сливен. Нарича се „Фрагменти“ и беше открита на празника на града – 26 октомври (Димитровден). В нея са представени двадесет и двама артисти, сред които съм и аз. Участвам в проекта „Тунджа в три изложби“ - пътуваща експозиция, която беше в Сливен, в момента е в Ямбол и съвсем скоро ще бъде показана и в град Одрин – Турция, където сме поканени всички участници.

Повече за изкуството на Анжела може да откриете ТУК >>>

За връзка с Анджела Терзиева ТУК >>> и ТУК >>>

за framar.bg: Елиза Трайкова