Трансджендър за здравеопазването в Англия: Наложи се да се лекувам сам

В голяма част от Великобритания лекарствата, които спират пубертета, вече са забранени за лица под 18-годишна възраст, които страдат от полова дисфория. Това изправя много млади хора, които желаят да сменят половата си идентичност и чакат лечение, пред наистина трудни решения.

Забраната бе наложена след тазгодишния доклад на д-р Хилъри Кас във връзка с грижите, които се полагат за младите хора с неясна полова идентичност. Основният мотив на д-р Кас е липсата на надеждни доказателства за предимствата и рисковете от приема на медикаментите.

Още преди становището й да бъде публикувано, Националната здравна служба на Англия (NHS), а след това и на Шотландия, бе забранила рутинното предписване на блокерите. През месец май 2024 г. управляващите гласуваха по спешност забраната и на рецептите, които се издават от частни лечебни заведения.

Адвокати на трансджендър обществото заведоха дело срещу решението, което обаче не даде желания резултат.

» Послание към трансджендърите: „Не се отказвайте от правото си на медицинска помощ“

Прием на блокери на пубертета само по време на официални клинични изпитания

Хилъри Кас заяви, че лекарствата за спиране на пубертета би трябвало да се предписват на деца и подрастващи само по време на официално разрешено клинично изпитание. Набирането на доброволци за такова изпитание обаче предстои да започне едва през следващата 2025 г.

Децата с полова дисфория в Англия чакат с години за среща със специалист

Междувременно списъкът на чакащи от деца с проблеми, свързани с половата идентичност, непрекъснато расте. По данни на Националната здравна служба на Англия над 5700 деца под 18 години от Англия и Уелс чакат средно 100 седмици за първа консултация със специалист.

Службата, която отговаряше за услугите, предоставяни на хора с проблеми с половата идентичност, бе закрита. На нейно място бяха сформирани други два центъра, като очакванията са броят им да се увеличи.

Какво се случва с децата и семействата, засегнати от промените

Екип на вестник Guardian разговаря с четирима младежи и техните родители. Ето какво разказват те за борбата, която водят, и препятствията, с които се сблъскват по трудния път.

» Защо трансджендърните пациенти разполагат с малко възможности за превенция на здравето

Хана: Ако продължа да живея в тяло на мъж, ще се самоубия

Хана е едва на три, когато казва на родителите си, че не е момче, а момиче. Майка й споделя, че детето е ходело на детска градина с поли и рокли. На 7-годишна възраст сменят името й и започват да използват местоимения, характерни за женски пол. Нещо, за което Хана настоява от една година. На 12 години момичето забелязва, че тялото й се променя, което кара семейството да посети клиника Sandyford в Глазгоу за „задълбочена и продължителна оценка“.

Майката Сара разказва: „Лекарят беше уверен, че Хана много добре разбира какво се случва. През февруари ни каза, че ще я препоръча за лечение с блокери.“

Месец по-късно от NHS забраняват издаването на нови рецепти, а след няколко седмици от клиниката Sandyford потвърждават, че Хана няма да получи лекарствата.

Семейството няма друг избор освен да се насочи към частна клиника, но не след дълго и тази възможност отпада. „Не знаем какво предстои. Хана ни е казвала многократно, че ако продължи да се развива като мъж, ще се самоубие. Медикаментът, който ни забраниха, все пак продължава да се използва широко за деца, навлезли в много ранен пубертет, но не е достъпен за нашето дете.“

Момичето е имало тежко детство, заради което още на 6-годишна възраст посещава специалист по психично здраве. Сара допълва: „Тя е едно от онези невродивергентни деца, които според д-р Кас и нейния доклад се нуждаят от защитата на въведената забрана.“

Лекари и социални работници са единодушни, че Хана се нуждае от лечението

Майката е категорична, че всички – личен лекар, психиатър и социални работници, са на мнение, че детето трябва да приема блокери на пубертета. Те дори изпращат писмо до вече затворилата клиника Sandyford в потвърждение на това.

„Много хора са ангажирани с Хана и нейното състояние. И нито един няма съмнения, че тя наистина се чувства и желае да бъде момиче. Нито един също така не се съмнява и в грижите, които ние полагаме за нея като родители. Тази забрана направи едно уязвимо дете още по-уязвимо“, казва още тя.

17-годишният Грин: Беше наистина страшно да извървиш сам този път

Заради липсата на достъп до лекарства, които спират пубертета, момчето и друг негов трансджендър приятел организират протест в края на юни 2024 г. На един от техните лозунги е изобразена пионка, което не е никак случайно. Грин смята, че младите хора биват използвани като инструмент за постигане на политически цели и отношението към тях е неуважително.

Момчето живее в Лондон и е включено в списъка на чакащите за консултация и евентуално лечение, откакто е навършило 13 години. Неговият ред така и не идва и на 17 години е прехвърлен в списъка на чакащите възрастни.

„Беше наистина страшно да извървиш сам този път, да се опитваш да разбереш кой си всъщност и да виждаш, че физиологичните промени в тялото ти продължават. Не искаш да живееш в това тяло, но се налага. Като в капан си. Тялото ми се променяше по начин, който мразех“, споделя Грин.

» Карълайн Коси – трансджендър момичето на Бонд, което се бори за правата си

Частна хормонална терапия

Със съдействието и под надзора на своите родители, на 13 години момчето започва хормонална терапия, назначена на частно и онлайн. Вече четири години приема блокери, закупени от чужбина, а от три години по предписание на личния си лекар приема и тестостерон.

Момчето описва блокерите като добра алтернатива, компромисен вариант, в периода, когато настъпват необратими промени, а човек все още не е напълно сигурен какво точно иска.

„Ако имах достъп до медикамента, когато бях на 11, може би нямаше да съм толкова уплашен. Той щеше да ми даде време, докато започна лечение. Защото ужасът, който изпитват хора като мен от промените в тялото, не може да бъде избегнат с каквато и да било психотерапия“, допълва Грин.

18-годишната Ковън: Не заслужавам ли професионална помощ като всички останали

Ковън е 18-годишно трансджендър момиче от Лондон, което попада в списъка на чакащите за консултация и лечение още на 13 години. През всички тези години тя получава пълна подкрепа от своите родители. Тя признава, че тогава не е знаела какви лекарства трябва да пие, но е знаела, че има нужда от професионална помощ. Също като Грин, тя не дочаква своя ред в списъка за деца и юноши и вече е в този за възрастни. И все още не се е срещала с лекар.

Ковън получава психологическа подкрепа от различни куиър организации, но не и от държавните институции, които би трябвало да го направят.

„Поинтересувах се от частните клиники и услуги, но се оказаха твърде скъпи за мен. От всички в списъка на чакащите, знам само за един-двама, които са успели да дочакат своя ред, преди да бъдат прехвърлени в списъка за възрастни и всичко да започне отначало“, споделя момичето.

„Трансджендърните хора в Англия нямат достъп до качествено здравеопазване“

Тя признава, че не е била изненадана от наложената забрана за употреба на блокери. От личен опит младата жена е стигнала до извода, че трансджендърните хора няма достъп до качествено здравеопазване. Списъците с чакащи са безкрайни, цените на частните здравни услуги – безумни, а алтернативните начини за лечение не са регулирани от компетентните органи, които ги прави много опасни. Всеки от тези три варианта е неразумен.

Въпреки съмненията си, преди две години Ковън се подлага на хормонално-заместителна терапия, която не изисква лекарско предписание. „Бях принудена сама да си стана лекуващ лекар, да си правя проучвания, да си пускам кръвни изследвания и да си разчитам резултатите от тях. Не заслужавам ли да получа професионална помощ от човек, който разбира от всичко това?“, се пита момичето.

Тя споделя, че много хора живеят в отчаяние заради решения, които са взели съвсем сами.

20-годишният Джош, който е твърде решен, че иска да смени пола си

Джош успява да се срещне със специалист по психично здраве след двугодишно чакане. Майка му признава, че се е страхувала от неизвестното. Според нея дискусиите, свързани с трансджендърните хора и грижата за тяхното здраве, са възмутителни, защото не разкриват истината. Да вземеш толкова важно решение на толкова крехка възраст е страшно, защото няма достатъчно изследвания по въпроса, допълва тя.

От Службата за предоставяне на услуги на деца с неясна полова идентичност препоръчват на сина й да изчака известно време преди да започне хормонална терапия. Жената не е доволна от качеството на услугите и твърди, че до нейното закриване не е забелязала желанието у служителите да помогнат на подрастващите и да им предпишат блокери.

„Тогава тези лекарства се представяха като възможност за детето или тийнейджърът да обмисли добре как да продължи, но всъщност почти всички млади хора, които ги пиеха, в даден момент започваха лечение с хормони за смяна на пола“, споделя майката на Джош.

Днес синът й е на 20. Две години по-рано, след като е успял да спести малко средства от почасовата работа, той си набавя тестостерон онлайн, без знанието на родителите си, и започва лечение.
Момчето е твърдо решено да продължи по своя път. Майка му споделя: „Когато разбрахме, че приема хормони, трябваше да решим дали искаме да сме нещастни до края на живота си заради това, което Джош е избрал, или да запазим близките си отношения с него. Не се колебахме дълго, защото знаехме, че връзката помежду ни е най-важното нещо.“