Послание към трансджендърите: „Не се отказвайте от правото си на медицинска помощ“

Приблизително 1,4 милиона души в Съединените щати са трансджендъри. Това е сравнително голям брой и все пак много от тези хора изпитват затруднения да намерят подходящи лекари за техните проблеми и нужди. Много от тях имат сърцераздирателни истории за преживяванията си с доставчиците на здравни услуги, дори по време на рутинни физически изследвания. Някои лекари правят дехуманизиращи коментари или не признават тяхната полова идентичност. Други задават неуместни въпроси или дори отказват да ги лекуват.

Лекарите, които полагат здравни грижи за трансджендъри, обаче имат послание: „Не се отказвайте от правото си на медицинска помощ“.

Лекарският кабинет трябва да бъде място, където всички се чувстват сигурни и обгрижвани.“, казва психологът д-р Кристи Олезески. Според нея е притеснително, че някои хора избират да не търсят медицинска помощ, дори когато се налага да отидат в спешно отделение, защото се страхуват от това, което може се случи.

Защо трансджендърите се сблъскват с трудности, когато търсят медицинска помощ?

Голям проблем е, че много хора, включително доставчици на здравни грижи, не разбират какво означават терминът „трансджендър“, коментира Олезески. Някои смятат, че е свързано със сексуалната ориентация, което не е съвсем така. По-скоро трансджендърите имат полова идентичност, различна от биологичния си пол.

Всеки трансджендър подхожда към това по различен начин. „Пътешествието е уникално за всеки индивид.“, казва Олезески. „Не всеки избира едни и същи интервенции, за да постигне съвместимост между тялото и половата си идентичност.“

Притесненията на трансджендърите относно зачитането на избора им не са неоснователни. Около една трета от тях съобщават, че са имали негативни взаимодействия с доставчици на медицински услуги – от необходимост от образоване на лекаря за здравето на транссексуалните през отказ за лечение до вербален тормоз и дори физическо или сексуално насилие. Страхът от малтретиране възпрепятства 23% от хората, отговорили на анкетата на Националния център за транссексуално равенство, да потърсят медицинска помощ.

Друго предизвикателство, пред което са изправени, е изключването им от категорията „традиционна“ медицина. Клер Кронк, докторант по медицинска информатика в Йейл – трансджендър жена – си спомня, че се е записала за клинично изпитване на ваксина срещу COVID-19 само за да й бъде отказано, защото няма категория, подходяща за нея. „Изпитвам смесени чувства, защото това бяха една от най-важните клинични изпитвания в историята на Съединените щати.“, казва тя. „Хиляди животи бяха поставени на риск и аз се опитвах да изпълня своята роля.“

Неразбирателство от страна на медицинските лица

Кронк си спомня, че по време на консултация с оптометрист относно нейния астигматизъм, лекарят й казва, че проблемът вероятно е свързан с приема на хормони. Това твърдение е отхвърлено по-късно от ендокринолога й, тъй като астигматизмът е диагностициран много преди стартирането на хормонална терапия.

Урологът Хайме Кавало споделя, че някои трансджендъри се страхуват от физически прегледи, особено когато лекарят е гинеколог или уролог. Според него това може да се дължи на неприятно житейско преживяване. „Някои пациенти имат психични заболявания и прегледът може да предизвика депресия, тревожност или страх.“, казва д-р Кавало.

Също така има съобщения за лекари, които не знаят как да се грижат правилно за пациенти, претърпели операция за смяна на пола. „Понякога пациентите се чувстват по-комфортно, ако доведат близък човек, който да присъства по време на прегледа.“, коментира д-р Кавало.

Редовните медицински грижи са особено важни

Някои трансджендъри решават изобщо да не търсят здравни грижи, след като биват запознати с историите на техни познати и това може да е една от причините, поради които са изправени пред смущаващо високи рискове за здравето. Техният риск от смърт е два пъти по-висок, според холандско проучване, публикувано през 2021 г., базирано на данни за трансджендъри, получаващи хормонално лечение.

Според Олезески повишените рискове могат да се дължат и на стреса, свързан с дискриминацията. „Ефектите от тормоз, отхвърляне и микроагресия могат да се натрупват. И малките здравословни проблеми определено могат да се влошат, ако не получавате превантивни грижи и ако не се лекувате навреме.“, казва Олезески.

Краткият списък на медицинските грижи, от които се нуждаят трансджендърите, включва:

1. Урологичен преглед след медицински преход

„Урологичната анамнеза и прегледът трябва да бъдат съобразени с пациента, в зависимост от видовете и продължителността на хормоналната терапия, която е получил, възрастта при започване на лечението и хирургичните интервенции, на които се е подложил.“, коментира д-р Кавало.

Трансджендър жените, които са запазили пениса или тестисите си, трябва да бъдат наблюдавани за доброкачествени или злокачествени заболявания. По същия начин тези, които са запазили простатата си, трябва да бъдат наблюдавани за доброкачествени проблеми и рак на простатата.

Хормоналната терапия и гениталните операции могат да направят диагностиката и лечението на рак на репродуктивните органи по-трудни за трансджендърите. „Недостатъчните и некачествени данни в медицинската литература за честотата на урологичния рак, стадия при диагностициране и резултатите при трансджендърите ни пречат да оценяваме по-точно рисковете.“, казва д-р Кавало.

2. Годишни посещения при гинеколог

Американският колеж по гинекология предоставя ясни насоки относно грижите за трансджендъри, включително описание на ролята на лекаря: „При провеждане на превантивни медицински грижи всяка анатомична структура, която изисква скрининг, трябва да бъде изследвана, независимо от половата идентичност“.

Това включва скрининг за рак на шийката на матката и рак на гърдата за хора, вписани като лица от женски пол при раждането, както и скрининг за ХИВ и други полово предавани болести за всички транссексуални хора. „Скринингът за ХИВ като компонент от рутинните медицински грижи е част от нашето послание.“, казва д-р Майкъл Вирата, специалист по инфекциозни болести в Yale Medicine.

Скорошно проучване установява, че броят на трансджендърите, живеещи с ХИВ (1,4%), е почти пет пъти по-висок, в сравнение с останалото население на САЩ (0,3%). Според Кронк обаче цифрите може дори да са по-високи от докладваните.

3. Достъп до репродуктивен специалист

Всеки, който желае да има дете, трябва да му бъде предоставена възможност да използва собствените си яйцеклетки или сперматозоиди, независимо от половата идентичност, коментира д-р Калън.

Въпреки че може да бъде скъпо, Центърът за плодовитост в Йейл предоставя услуги за замразяване на сперматозоиди за по-късно използване от жена или сурогат, както и за замразяване на яйцеклетки или ембриони. „Добрата новина е, че клиниките за плодовитост сега се рекламират като приятелски настроени към трансджендърите.“, казва д-р Калън. „В Центъра за плодовитост в Йейл броят на пациентите, които видяхме при консултации за запазване на плодовитостта на трансджендърите, се е увеличил с 900% за пет години.“, добавя тя.

Трябва ли лекарите да бъдат информирани за половата идентичност на пациентите си?

„Това може да е много труден въпрос“, казва д-р Сюзън Булуер, педиатричен ендокринолог. „За съжаление, отговорността е на пациента.“

В някои случаи е важно трансджендърите да бъдат откровени, особено по отношение на хормоналната терапия. Трябва винаги да уведомяват своите лекари, ако са на естрогенна терапия, за да бъдат наблюдавани за потенциални странични ефекти. Д-р Булуер казва, че лекарствата, които блокират пубертета, могат да повлияят на костната плътност, а естрогенът повишава риска от образуване на кръвни съсиреци. По подобен начин трансджендър мъжете или небинарните индивиди (не се вписват стриктно в категорията мъже или жени), които са на лечение на базата на тестостерон, могат да са с повишен риск от сърдечносъдови заболявания.

Според д-р Дейвид Мълиган, ръководител на трансплантационната хирургия в Yale Medicine, както лекарите, така и хирурзите се нуждаят от пълна медицинска история, за да прилагат правилно лечение. „Винаги трябва да наблюдаваме въздействието на хормоналната терапия и развитието на други хормонални заболявания, като диабет.“, казва той.

И все пак решението за разкриване може да бъде трудно за пациентите. Въпреки това пълната медицинска история може да бъде много важна, а понякога дори животоспасяваща.

Необходимост от подкрепящи лекари

Експертите се надяват, че, тъй като повече лекари се обучават в грижите за трансджендърите, нещата ще се подобрят. Засега трансджендърите трябва да бъдат упорити в търсенето на подкрепящи лекари, които са чувствителни към техните проблеми. „Това често е неизследвана територия за много доставчици на здравни услуги.“, казва д-р Булуер.

Според д-р Калън това е трудна задача, но превантивните мерки са критична част от цялостното здравеопазване.

И ако лекарят все пак не се чувства достатъчно осведомен, той може да насочи пациента към друг специалист, който има повече опит в грижите за трансджендърите. „Важно е обаче да се има предвид, че пренасочването може да забави диагностицирането на сериозно заболяване. Решението е обучение на здравните специалисти.“, коментира Кронк.