4-годишната ми дъщеря твърди, че е трансджендър

Никол Пекораро споделя своята история пред MOTHERLY. Грижовната майка на три деца разказва за деня, в който едната й дъщеря й признава, че е трансджендър.

Още от първия позитивен тест за бременност Никол се е заклела да бъде любяща и закриляща майка. С времето децата й растат здрави и щастливи, но двете й дъщери са прекалено различни една от друга.

Едното момиче е било изцяло посветено на принцеси, кукли, бебета и помпозност. А другото предпочитало синия цвят, коли и камиони, карате и супергерои.

"Една нощ, когато второто ми дете бе на 4 г., лежах в леглото заедно с нея и я слушах как ми разказва за деня си. Някак неочаквано тя спря за момент, доближи се много близо до едното ми ухо и прошепна, че има тайна. Тогава ми призна, че е едновременно момиче и момче.

Първоначално помислих, че това са разни детски щуротии. Аз, разбира се, знаех най-добре от всеки, че предпочита момчешки неща. Тя прекарваше повече време в опити да играе с ракети със своя брат, отколкото да се занимава с куклите на сестра си. Никога не ми позволяваше да й правя прически, а ако успявах дори в някои редки случаи да я облека в нещо красиво и женско, то трябваше да се мине през много уговорки и сълзи.

Едва когато тя продължи да ми разказва за начина, по който се чувства, разбрах, че може би наистина зад думите й се крие нещо повече. Сподели ми, че според нея Бог е направил грешка и органите и не са правилните.

Каза ми, че трябва да има и различно име като Брент или Джейк, защото това са мъжки имена, а нейното е прекалено "момичешко". Продължи да разяснява чувствата си, давайки доста примери.

Направих всичко възможно, за да й покажа, че независимо как се чувства, най-важното е, че е обичана. Казах й, че това, което има значение, е да бъде щастлива и да се чувства комфортно в своето тяло.

Когато разговорът ни приключи и понечих да загася лампата, тя ми зададе един въпрос, който не мога да забравя и до днес. Попита ме дали наистина чувствам в сърцето си, че съм момиче, защото в нейното тя усеща, че е момче."

Никол е била изключително объркана от ситуацията. Детето е било на твърде крехка възраст, за да стига до толкова генерални заключения, до които и възрастен трудно се осмелява да пристъпи. Загрижената майка решава, че ще изчака, за да види как ще се развият нещата. Но още на следващия ден дъщеричката й признава, че се чувства облекчена от разговора, който са провели, тъй като много време е скривала чувствата си. Тогава Никол със сигурност разбира, че казаното от момиченцето не е просто детска щуротия, а дълго изживявано и обмисляно състояние.

Никол и семейството й решават да уважат самоусещането на детето. Дават му пълната свобода да бъде себе си, а това върви в пълен пакет с промени и за цялото семейство. Скоро след разговора им детето иска да има мъжко име, момчешки дрехи и да бъде назовавано в мъжки род.

Майката е била твърде осъждана за свободата, която дава на детето си. Критики от типа "Защо го позволяваш изобщо?" са често отправяни към нея. Но след като се е сблъскала със статистиката, която сочи, че 40% от транссексуалните деца се самоубиват, поради липса на разбиране в семейството, тя решава, че трябва да приеме детето си такова, каквото е, отколкото да няма дете изобщо.

Редактор: Милена Минчева

Източник: mother.ly