По следите на световните конкурси. Модерно или заклеймено е да бъдеш транс

Покрай тазгодишния конкурс Мис Вселена медиите отново гръмнаха, но не с отразяването на конкретното събитие. Дори напротив, коронованата Мис Вселена остана в периферията. Доминиращите новини разказват за Мис Вселена Испания 2018 г., която е трансджендър.

Анхела Понсе създава история. Тя е първата трансджендър жена, печелила титлата Мис на родна почва, както и първата трансджендър жена, участвала в конкурса Мис Вселена.

И хората говорят… Едни са щастливи, че светът се променя и става все по-толерантен, а други хвърлят негативни коментари срещу Понсе и поставят под въпрос авторитета на конкурса.

Ако огледате представянето на Мис Вселена Испания ’18, надали бихте забелязали каква да е разлика от останалите момичета. Визията, походката и тялото й в дефилето по бански костюми винаги изглеждат блестящо. Тогава какво трябва да я спира да участва по подобни конкурси?

Подобен конфликт сред хората имаше и относно победителя от 59-я конкурс за песен Евровизия, проведен през 2014 г. Брадатата транссексуална изпълнителка Кончита Вурс спечелва авторитетния формат с песента Rise like a Phoenix (Издигам се като феникс).

Реакциите след този конкурс показват и разделението на обществото. Организаторите на беларуския фестивал „Славянский базар“ се отказват от традицията си да канят победителя от Евровизия. Но от друга страна Кончита Вурст получава атрактивното предложение от Лейди Гага за участие в нейното турне, което се провежда същата година. Това разделя съвременният свят не само на консервативни и демократични, но и на принципа Изток – Запад, което е някак си обяснимо и все още характерно.

И отново можем да завършим с това, че певческият талант на Кончита е невероятен. Тогава какъв е проблемът с нейната победа? Защо обществото е толкова разединено около образи като Кончита и Анхела?

Ако сме израснали толкова в хуманистичен аспект, защо сме така провокирани от подобни изяви на транссексуални и трансджендъри? А ако сме твърде консервативни, как изобщо успяваме да допуснем дори опит за каквато и да било публичност на подобни личности.

Както най-често се случва в живота, мненията са в двете крайности, а истината – тя се клатушка някъде почти незабележима между тях.

Поради глобализацията, почти целият свят достига до определени продукти, а модата, красотата и музиката, колкото и абстрактни, те са продукти. Някои части на западния свят обаче все още не са толкова отворени, колкото други. Те са консервативни традиционалисти, за които половете могат да бъдат само два. Независимо колко талантлив (като Кончита) или красив (като Анхела) е човек, ако той е с неясно дефиниран пол, то сякаш той бива изчистен от аурата на своите позитиви, поне в техните очи.

В пълен противовес с ограничено гледащите общества се появяват твърде либералните. Те не просто приемат различието. Те парадират с него, търсят го умишлено и ценят повече него. При тях дарбите сякаш достигат космически размери, ако са проявени от човек в някое малцинство, дискриминирана група или друг тип аутсайдер. А това не дискриминира ли хората, чиято полова ориентация е така да кажем типизирана.

И ако този тип демократично мислещи хора приемаха различията на хората за нещо нормално, защо така силно се впечатляват от участието на хора като Кончита и Анхела в подобни конкурси. Нали според тях трябва да има равенство. Защо тогава ги издигат в култ дотолкова, че обикновените хора, разчитащи само на своя талант, без неконвенционална полова характеристика, остават в периферията?

Именно парадирането с различието (може би) дразни консервативните хора. А тяхната ограниченост от друга страна провокира дискриминираните и бягащи от нормите хора да доказват себе си като по-ценни. Порочният кръг предизвиква твърде много казуси.

И отново – истината е някъде по средата. За едно истински толерантно общество трябва да има равенство. Но не в традиционната употреба на тази клиширана фраза. Дори напротив. Докато транс хората се приемат за различни и чувстват, че трябва да се доказват, равенството може би няма да съществува.

Автор: Милена Минчева

Снимки: dw.com; nypost.com