Твърде много свободно време може да има същия негативен ефект върху човешката психиката, както неговата липса

Колкото повече свободно време има човек, толкова по-добре се чувства. До определен момент. Проучване на Американската психологична асоциация (АПА) разкрива, че да имаме твърде много свободно време също не е полезно за нас.

Мариса Шариф, асистент по маркетинг в училище „Wharton“ и автор на изследването, разказва: „Хората често се оплакват, че са твърде заети и мечтаят за малко повече време за себе си. Но дали то може да ни гарантира по-голямо щастие? Доказано е, че липсата на достатъчно свободно време води до стрес и по-силно изразено субективно усещане за нещастие. Но вече има данни, че слабата заетост също крие своите рискове.“

Изследването е публикувано в списание „Journal of Personality and Social Psychology“.

Оптималното свободно време е между 2 и 5 часа на ден

Изследователският екип анализира данни от 21 736 американци, включени в анкета за начина, по който разпределят времето си. Тя се провежда една година – от 2012 г. до 2013 г. Доброволците трябва да опишат подробно как са прекарали последните 24 часа, като посочат начало на всяка от дейностите и нейната продължителност. Накрая трябва да оценят колко щастливи са се чувствали тогава.

Резултатите показват, че усещането за щастие се увеличава правопропорционално на свободното време. Но до определен момент. Между втория и петия час хората се чувстват най-добре. След това настъпва неочаквана промяна.

На втория етап от проучването екипът разглежда данните за 13 639 работещи американци, участвали в Националната анкета за променящата се работна сила в периода 1992 г. – 2008 г. Един от въпросите, на които те отговарят, е: „В дните, в които работите, средно колко часа (минути) отделяте за себе си?“, както и такива, свързани с усещането им за лично щастие, като например „Като имате предвид всичко, което ви се е случило напоследък, какво мислите за живота си?“. Участниците трябва да дадат оценка от 1 до 4, като 1 означава „напълно съм удовлетворен“, 2 – „удовлетворен съм донякъде“, 3 – „не особено удовлетворен“ и 4 – „нещастен съм“.

Учените потвърждават, че хората се чувстват по-щастливи, ако имат достатъчно време за любими занимания и за близките си хора. Но все пак предупреждават, че в даден момент тенденцията променя рязко посоката си. След определен брой часове без ангажименти, те започват да изпитват дискомфорт.

Експертите провеждат още едно изследване с два онлайн експеримента върху повече от 6000 души. По време на първия доброволците са помолени да си представят, че всеки ден в продължение на 6 месеца имат точно определено свободно време. За една част от тях то е едва 15 минути (твърде малко), за друга – 3,5 часа (средно), а за останалите – 7 часа (прекалено много). На следващия етап те трябва да оценят колко щастливи и удовлетворени биха се чувствали.

Тези от групата с твърде малко и с твърде много свободно време споделят, че биха се чувствали не особено удовлетворени и щастливи, за разлика от междинната група. Изследователите откриват, че хората с недостатъчно лично време са поставени под по-силен стрес от останалите, което ги прави и по-нещастни. От друга страна обаче, онези, които разполагат с твърде много време за себе си*, признават, че са по-малко продуктивни в сравнение с представителите на междинната група, а оттам и се чувстват по-малко удовлетворени.

Връзката между продуктивността и чувството за удовлетвореност

Във втория експеримент екипът разглежда продуктивността като аспект от живота на човека. Всеки от участниците е помолен да си представи, че има 3,5 или 7 свободни часа дневно. Този път обаче те трябва да решат как биха ги прекарали – продуктивно (тренировка, хоби и т.н.) или непродуктивно (гледане на телевизия или сърфиране в интернет). Резултатите сочат, че доброволците, които се отдават на непродуктивни занимания в свободното си време, са по-нещастни. В случаите, когато участниците са ангажирани с продуктивни дейности, оценката за лична удовлетвореност на хората с много свободно време е също толкова висока, колкото тази на хората със среден брой свободни часове.

Шариф добавя: „Макар че нашето проучване бе фокусирано върху връзката между часовете свободно време и субективната оценка за лична удовлетвореност, допълнителните ни експерименти доказаха, че е много важен и самият начин, по който то се оползотворява. Стигнахме до заключението, че хората, които разполагат с твърде много лично време, без задължения, се чувстват не по-малко нещастни от прекалено заетите. Ето защо трябва да се стремим към златната среда – да не се лишаваме от любимите ни занимания, но и да не бездействаме часове наред. При пенсиониране или загуба на работата би било по-добре за самия човек да запълни дните си с полезни занимания, които имат смисъл за тях. Така ще се почувстват отново щастливи и пълноценни.“ 

* Sharif Marissa A., Cassie Mogilner and Hal E. Hershfield. Having Too Little or Too Much Time Is Linked to Lower Subjective Well-Being. American Psychological Association. Journal of Personality and Social Psychology. 2021.