Талант и власт – един извечен конфликт

"Талант и власт – това е един извечен конфликт. Талантът е призван да бъде контрапункт на властта."

Живка Шишкова

На 18 и 19 април в Димитровград бе проведена Национална научна конференция "Талант и власт. Неща премълчавани", организирана от дом музей "Пеньо Пенев", Институт по литература към БАН, Национален литературен музей и община Димитровград. Събитието бе осъществено по повод на 60-годишнината от смъртта на Пеньо Пенев, а темата – вдъхновена от изпълнения със "завои опасни" живот, както и потъналото в мистификации самоубийство на самия поет.

През тези два дни учени от цяла България се събраха, за да споделят своите доклади по темата. Хронологическият отрязък, който обхващаха всички доклади, се концентрираше върху XX век, а по-конкретно във времето на НРБ. Това е периодът, известен и до днес с ужасяваща цензура във всеки аспект на културния живот, силен натиск от страна на властта, репресии и убийства. 

За научен ръководител бе посочен проф. д-р Алберт Бенбасат, който представи пръв своята разработка на тема "Атанас Славов и Пеньо Пенев или мимикрията на размразяването". В своята работа Бенбасат заяви ясно, че процес на размразяване в българската литература няма, а известното Априлско поколение е само фалш. Като един сериозен парадокс той коментира невъзможното реализиране на един истински комунист като Пеньо Пенев в социалистическата действителност.

Катя Зографова, директор на къщата музей "Никола Вапцаров", изненада аудиторията като откри презентацията си с изпълнението на Маргарет Николова – Пролет моя. Освен че демонстрира прекрасна аналогия между пролетарската лирика на огняроинтелигента и Пеньо-Пеневите стихове за първия социалистически град, тя представи и последната си книга "Знаменити. Забравени. Забранени", в която разкрива вълнуващите диалози между българската и европейската литература.

Впечатляващ беше иновативният проект, който д-р Милена Катошева, уредник в къща музей "Димитър Димов", представи на конференцията. Тя бе подбрала от архивите голям набор от писма, изпратени до автора по случай романа му "Тютюн" и ги бе сравнила с писма на съвременни ученици, прочели книгата и написали впечатленията си в обръщение към Димов.

Паралелите между младите хора от 60-те години и учениците от наши дни бяха наистина интересни. Особено силно проличава обаче поръчковия задължителен характер на писмата, изпратени приживе на автора. Това отбеляза и след края на представянето на доклада проф. д-р Бенбасат.

Когато става въпрос за български социализъм, няма как да се пропусне значителното бригадирско движение, което изгражда не само заводи и централи, но и цели градове. За това се погрижи Йорданка Иванова от РИМ-Пловдив, която представи доклад на тема "Младежкото бригадирско движение от 1948 г. и българската интелигенция".

Конференцията затвори Живка Шишкова, уредник в дом музей "Пеньо Пенев", с темата "Цикълът "…Всеки своя пътека си има". Неудобният Пеньо Пенев". Тя бе подготвила подробно изследване върху така наречения "Добруджански цикъл", за който "поетът с ватенката" е принуден да дава обяснения. Шишкова заяви, че и до днес няма официална, единна и непротиворечива публикация на дванадесетте стихотворения, писани от Пеньо Пенев през 1957 г.

Самата Живка Шишкова споделя за проведената конференция следното:

"Беше наистина много полезна, защото се изговориха неща, които се носят в пространството, но не бяха изказани така, както предполага една научна конференция. Всъщност и идеята беше такава. Подсказваме чрез репликата от Пеньо-Пеневи стихове „Неща премълчавани“ да изговорим нещата, които обикновено си спестяваме и остават недоизречени. Когато подготвях темата за конференцията, имах предвид, че има твърде много епизоди от нашата литература, които засягат по този начин писателите. Това, което литераторите знаят, което ние, музейните работници пазим грижливо като спомен и памет за творците, но не изричаме, защото или някога са били неудобни, или днес са такива. А всъщност това са нещата, които хвърлят светлина върху необяснимите казуси при писателите. Както се случва при Пеньо. Не всичко от живота му беше изречено. Не всичко, което се знаеше за него, беше самата истина. Това са нещата, които се носеха от уста на уста, от човек на човек. А всъщност истинската, голямата причина за смъртта на този поет беше някъде отвъд думите и всички знаехме, че тя е неназована. И както Пеньо е пострадал от тази безсловесност, така и много други писатели и поети в нашата литература имат епизоди в своята лична история, която обяснява много от необяснимите им и нелогични постъпки, или дори смърт. Една Яна Язова е такава. Съвсем наскоро започна да се говори за нея и обстоятелствата около нейната мистична смърт.

Така че, тази конференция постави начало на един диалог с миналото. Има още много писатели, които биха могли да попаднат в тази тема, и още много доклади, които предстои да се осъществят. Но ние започнахме, и то започнахме убедено и успешно да изговаряме тези "неща премълчавани."

Всички 16 доклада, които бяха представени на Националната научна конференция "Талант и власт. Неща премълчавани" ще бъдат публикувани в специализиран сборник, посветен на 60-годишнината от смъртта на Пеньо Пенев.

Автор: Милена Минчева