(Не)познатият Пеньо Пенев - любовна лирика

Днес свързваме името на Пеньо Пенев предимно със социалистическото строителство, а по-частно – на Димитровград. Той възпява издигането на града на мечтите и остава запомнен и до днес със своите стихове, посветени на величествените заводи, идиличните утрини край Марица и бригадирското движение. Това ще бъде и зародиша на тезата, че Димитровград ражда поета Пеньо Пенев.

Но ако се разровим в биографията му ще открием още един период в творческия му път, върху който малко се обръща внимание – казармения. На 13 май 1951 г. заминава като войник в ямболския край. Тази част от живота му е родила множество писма, дневници и стихотворения, едни от които са посветени на първата му съпруга – Кичка Николова. Творбите са запазени предимно в архивите, някои дори не са завършени, а тези, които са, почти не се издават официално. Стихотворенията сформират цикъла „Далечни песни“, който в естеството си представлява любовна лирика, посветена на така наречената Кичона.

Преобладават произведенията, тематиката на които е не щастливата, а загубената вече любов. Биографически това се потвърждава и от бързо разтрогналия се брак. Силните чувства продължават да избуяват обаче в тези стихове. Посвещенията, както и прякото назоваване на реалната жена, заявяват категорично адресата, към когото са отправени. Лирическият говорител отново е изпълнен с меланхолия и отчаяние, а единствената живителна сила е загубената вече обич на любимата жена.

Веднъж отворили темата не можем да я ограничим дотук. Нехоронологическа извадка на всички любовни стихотворения на поета ще разгърне една твърде голяма част от творчеството му, която често бива пренебрегната. Освен на първата си съпруга, Пеньо Пенев посвещава множество стихове на не една и две жени. Отразил своите интимни чувства, той ни завещава значително наследство от творби, свързани с любовната тематика.

Едни от първите си подобни стихотворения той пише за ученическата си любов Светла, която назовава с псевдоним Клара. В тях личи категоричната всеотдайност на безкрайно обичащия човек. За разлика от по-голямата част от любовната лирика, в редовете предназначени за Клара лъха една оптимистична и всеотдайна представа за любовта, която не е упомрачена от разстояние, лъжи и пр.

В по-зрелите произведения все повече намалява тази категорична свързаност между лирическия Аз и любимата му. Отношенията стават все по-проблематични, а самотата и меланхолията надделяват над споделената любов.

Тръгнал по този път в любовната си лирика, Пеньо Пенев ще го следва до края на живота си. Отношенията му с жените ще бъдат все така проблематични, той ще продължава да се чувства все по-самотен, а всичко това ще бъде красноречиво отразено в стихотворенията му

Макар през перото му да минават посвещения за множество жени, той така и не достига до една, която да откликва на неговата ранима и свръхчувствителна същност. Може би и затова любовните му стихотворения се обособяват в толкова голяма тематична част.

Автор: Милена Минчева