Начало Лайфстайл За свободното време Култура и изкуство (Не)познатият Пеньо Пенев - един далечен и меланхоличен глас

(Не)познатият Пеньо Пенев - един далечен и меланхоличен глас

(Не)познатият Пеньо Пенев - един далечен и меланхоличен глас - изображение

Днес свързваме името на Пеньо Пенев предимно със социалистическото строителство, а по-частно—на Димитровград. Той възпява издигането на града на мечтите и остава запомнен и до днес със своите стихове, посветени на величествените заводи, идиличните утрини край Марица и бригадирското движение. Това ще бъде и зародиша на тезата, че Димитровград ражда поета Пеньо Пенев.

Малко известни остават неговите творби, изразяващи вътрешните тегоби на един страдащ човек, или любовните стихотворения, посветени на толкова много жени. Най-устойчива във времето ще се окаже гражданската лирика, изпълнена с патоса и вдъхновението на младия мечтаещ строител на новото бъдеще.

В съвремието си обаче остава неоценен за стихосбирката "Добро утро, хора!", която събира всички тези възторжени идеали. Постепенно повикът на младия бригадир в стихотворенията и в гражданската му позиция се отмества настрана, за да прозвучи един критичен глас, осъждащ социалистическата действителност и нейната литература.

Този бунтовнически жест няма да остане незабелязан от партията. Тя ще започне принудително, но скрито, да го принуждава да мълчи. Целенасочено ще бъде оставян без жилище, ще се отлага издаването на втората му стихосбирка и по милост ще бъде командирован далеч от сюблимния си Димитровград, за да издава многотиражката "Добруджанска дума" в Тутракан.

Там поетът се оказва без надзиратели, които да го ограничават в журналистическата му работа. Тази свобода ще роди редица прекрасни стихотворения с изключително висока естетическа стойност, но с тях и поредният сблъсък между него и партията.

Жребий

Тъжна неделя

Откровение

След залеза

Признание

В тези стихотворения лирическият Аз е толкова силно противопоставен на патетичния мажорен тон от стихотворенията, писани в Димитровград, че в самото му творчество се получава една своеобразна шизофренна противоречивост. Поетът, който пише като част от народа, се е превърнал в самотен интроверт, нямащ с кого да сподели мъката си. А градът, приютяващ всеки в улиците си, не присъства като образ. Вместо него в произведенията основни са бездомността и безпътието.

 

Автор: Милена Минчева

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлАнкетиСнимкиНовиниОбразованиеСпорт и туризъмСпециалистиОрганизацииЗаведенияПроизводители