Сюзън Сенатор: За да успокоите яростта на детето с аутизъм, разберете какво го притеснява и му помогнете

Повечето от нас изпитват затруднения в общуването си с хора с аутизъм. Тези трудности обаче са напълно преодолими, ако намерим правилния подход. Това понякога не е никак лесно, ако не познаваме особеностите в тяхното поведение и възприемане на света. Сюзън Сенатор, автор на множество книги за нарушения в развитието, разкрива тайната си за успешно общуване с дете с аутизъм.

„Понякога нещо се обърква“

„Надзорникът на груповия дом на Нат ми се обади да ми съобщи, че синът ми е претърпял ужасен нервен срив. Звучеше страшно – крещеше и се удряше по главата. Дори е одраскал съквартиранта си. Бях толкова тъжна за него, за всички тях, защото знам, че Нат обича своя групов дом и съквартирантите си. Но понякога нещо се обърква.“, споделя Сюзън Сенатор.

Сюзън веднага се досеща каква е най-вероятната причина за нервния срив – студените месеци. Нат винаги е имал трудни зими. Една от последните му зими е свързана с ежедневно самонараняване и крещене, което принуждава родителите му да го вземат вкъщи за няколко месеца, докато премине трудния период.

>>> Да осигуриш финансова независимост на дете с аутизъм – опитът на една майка

Детството на момчето като цяло е изпълнено с трудни периоди, съпроводени от нервни сривове. Сега нещата са по-различни. Нат не е същият, нито неговите родители, които го познават по-добре от всякога.

„Нат знае много повече за света – достатъчно, за да знае, че зимата тук, в Нова Англия, е толкова тежка, колкото и дълга. Тъмни, мразовити нощи. Дълги, скучни дни, в които престоят навън е болезнен. Така че е нормално да останеш на топло.“, казва Сюзън.

Нат обаче обича да излиза навън. Ветеран в ходенето пеша през пандемията от COVID-19. Човек, който е преминал обучение по скално катерене в Колорадо. Нат има толкова много изминати километри на бягащата пътека, колкото никой друг човек с аутизъм.

Поради това хората в живота му често трябва да бъдат наистина креативни, за да запазят спокойствието. Поради това домашният му надзорник често се допитва до родителите на Нат за предложения, които да го държат ангажират през този безмилостен за него сезон.

„Как да ангажираме Нат. Вечният въпрос. Като малко дете отговорът беше да играя на гоненица, да надничам, да чета приказки, да пея песни.“, споделя Сюзън. „Но един по един тези интереси отпаднаха. Сега той пее в своята рок група – силно и уверено. Но когато пускаме същите песни вкъщи, той е мълчалив, освен ако не го помолим да пее.“

„Ако бъде оставен сам, вярвам, че ще седи на дивана или в стаята си с часове. Така че през повечето време Нат е пасивен.“, казва Сюзън. „Освен ако не е в тези зимни фази. Тогава въпросът е не само какво друго обича Нат, но и как можем да го запазим спокоен. Понякога отговорът се крие във физическата активност. Ако поискате по правилния начин, той ще се съгласи.“

„Той е човек като всички нас и има нужда от връзка с другите“

Много е трудно Нат да бъде измамен, категорични са родителите му. Той отлично знае кога хората искат да бъдат с него и кога не. С други думи, наистина трябва на човек да му пука, за да осъществи контакт с него.

„Когато Нат е вкъщи с нас, проблемът, с който обикновено се сблъскваме, е неговата пасивност, но откликва на честни покани за игра. Но ако сме посрещнати с гняв или разочарование и изблици, решението е да слушаме внимателно.“, споделя Сюзън. „След това се опитваме да разберем какво казва. Понякога той изразява раздразнението си с дума, която всъщност не е това, което го притеснява. Трябва да разгледаме нещата, които харесва, и тези, които не харесва, и след това да познаем. Трябва да го насочим да ни каже точната дума, която описва правилно това, което го разстройва.“

>>> Диагноза аутизъм: Кога и как да съобщите на детето

Сюзън обяснява всичко това на хората, които работят с Нат, и открива, че думите й успяват да ги успокоят. Казва им: „Това поведение често се наблюдава през зимата, когато дните са къси, а дейностите на закрито са скучни и еднообразни“.

Също така им казва, че трябва да засилят взаимодействието си с него, така че той да повярва, че наистина ги е грижа. „Трябва да искаш, за да успееш. Но ако фокусът ви е да го накарате да спре, вероятно ще се провалите. Трябва да искате той да почувства облекчение и щастие. С други думи, трябва да ви е грижа и той ще забележи. В крайна сметка той е просто човек и също има нужда от връзка с другите, но при свои условия.“