Аутизъм може да възникне заради мръсния въздух и стреса по време на бременността

Изследване на учени от Университета Дюк в Северна Каролина, САЩ, открива, че комбинацията между стреса по време на бременността и замърсения въздух е причина за аутизма на новородените момчета. Резултатите от проучването са публикувани в списанието Cell Reports.

Множество изследвания през последните десетина години показват, че замърсяването на въздуха повишава сериозно риска от развитие на заболявания като шизофрения, Алцхаймер, Паркинсон, аутизъм. В същото време обаче в големите градове живеят милиони хора, но много малък процент от тях страдат от тези болести. Както казват учените, очевидно е, че мръсният въздух е крайно негативен, но не и решаващ фактор. Когато към него се добавят други, то невродегенеративните разстройства могат да се увеличат драстично.

Изследването

Поредното изследване, осъществено от екип на Университета Дюк, потвърждава тезата, че комбинацията между мръсен въздух и стрес по време на бременност може да е причина за аутизъм при момчетата.

Изследването е осъществено в лабораториите на професора по психология и неврология Стейси Билбо и специалистът по клетъчна биология проф. Кагла Ероглу от д-р Карина Блок и екипът й.

Изследователите поставят бременни мишки в лоши условия на живот и ниско качество на въздуха, за да видят как се справят.

>>>Здравето на милиарди хора по света е застрашено, защото дишат мръсен въздух

Като заместител на мръсния въздух те използват частици от дизелови газове, които автомобилите, камионите и строителните машини изхвърлят редовно в градовете.

Бременните мишки се сблъскват и с друг стресов фактор – липсата на достатъчно материали, с които да построят гнездата за малките си.

Независимо от стреса, мишките продължават да се грижат всеотдайно за децата си. Правят го по същия начин както и групата, която няма техните проблеми и стресови ситуации.

Това, което учените установяват, е, че женските мишки се развиват добре. Момчетата обаче разчитат погрешно социалните знаци. Един от примерите, който екипът дава, е, че мъжките мишки предпочитат да си играят с гумено жълто пате, а не с близка мишка, което е крайно необичайно.

В следващия етап на проучването учените насочват вниманието си към мозъците на мишките. Целта е да се види дали те са били пренастроени твърде рано и дали така не са получили нужното им усъвършенстване в началото на развитието си.

Както поясняват специалистите, всички се раждат с изобилие от връзки на мозъчни клетки, така наречените синапси. Именно синапсите предават информация между клетките чрез специфични сигнали. Докато детето расте, те трябва да бъдат намалени. Укрепват се синапсите, които водят до успешен опит и познание, а се премахват връзките, които водят но неуспех.

Това, което екипът на д-р Карина Блок установява, е, че стресираните майки, които са вдишвали и дизеловите изпарения, са родили мъжки мишки, които са пропуснали в ранна възраст планираното отхвърляне на синапсите, разположени в предната част на зъбния кортекс (ACC). Това е област в мозъка, която е важна за създаването и възприемането на социалните знаци.

Изобилието на синапси в тази част обяснява техните проблеми с общуването и затвореността им като по-големи.

Все още обаче учените не са в състояние да разберат как точно едновременното излагане на стрес и на мръсен въздух по време на бременността спира характерното усъвършенстване на мозъка.

За да отговорят на този въпрос, д-р Блок и колегите й разглеждат микроглията – набор от глиални клетки, свързани с имунната защита. Този вид глиални клетки наблюдават стриктно за бактерии и вируси, но и за слаби или мъртви синапси, които премахват, за да се оформи мозъкът.

Щом в мозъка на мъжките мишки има повече от обикновено синапси, то очевидно в него няма достатъчно микроглии, смятат в началото учените. Те откриват обаче, че подрастващите мъже, родени от стресирани майки, имат също толкова микроглия в ACC, колкото и връстниците им, чиито майки не са били подложени на стрес.

„Мръсният въздух и стресът, свързан с липсата на жилище, водят до микроглии, които имат по-малко от протеина, който ги стимулира да унищожават синапси. И това обяснява най-вероятно свръхрастежа им“, обобщава д-р Блок.

Още по-любопитно става, когато изследователите виждат, че в зряла възраст мъжете, родени от майки, изложени на мръсен въздух и стрес, имат по-малък брой синапси и дори са по-общителни от връстниците си, родени на от жени, които не са били изложени на вредни въздействия.

Нетипичната тенденция отразява поведението и мозъчната активност на мишки с гени, свързани с аутизма. По темата работи невробиологът и психиатър проф. Кафуи Дзираса от Университета Дюк. Представяйки проучването си по темата, той обобщава: „Някои хора са по-социални от други, но това не означава, че имат психично заболяване. Това означава, че има индивидуални различия“.

Хората с аутизъм често биват определяни, при това погрешно, като по-малко социални, убедена е д-р Блок. Тя и колегата й проф. Дзираса са на мнение, че по-скоро става дума за неразбиране на обичайните социални знаци, а не за присъща интровертност.

Основният извод от проучването

Проф. Стейси Билбо предполага, че изследването с мишки представя ясно механизма, който може да обясни защо високите нива на замърсяване на въздуха увеличават вероятността детето да развие аутизъм само ако е родено в беден квартал.

>>> Изследване на гама ритмите може да открие проблеми при възприемане на речта от децата с аутизъм

„Това не означава, че богатите не са стресирани, но е различно, когато трябва да се тревожиш къде ще живееш или дали си в безопасност в дома си“, казва проф. Билбо и уточнява, че комбинацията между мръсен въздух и стрес на майката по време на бременността, породен от бедност и липса на жилище, води до случаите на аутизъм.

Тя и екипът й смятат, че това би трябвало да подтикне политиците към законодателство, което подкрепя инициативите за чист въздух и социални услуги, например по-добри и по-просторни обществени жилища.

„Не можете да пренебрегнете откритията на това проучване“, категорични е проф. Билбо.

Историята на д-р Карина Блок

Преди да стане част от екипа на проф. Стейси Билбо в Университета Дюк, Карина Блок е военноморски океанограф. По време на бременността си работи в среда, където е изложена постоянно на изгорели газове. „Бях бременна, стресирана и работех близо до самолети. Всеки ден минавах покрай ауспуха за реактивно гориво“, споделя Карина Блок.

Когато ражда дъщеря си, става ясно, че тя има разстройство на неврологичното развитие. „Детето ми разви хидроцефалия и нямаше как да не помисля, че има връзка между това и средата, в която бях по време на бременността си“.

Дъщерята е излекувана и се чувства отлично. Майката обаче не спира да мисли по темата. Така стига до Катедрата по психология и неврология на Университета Дюк. Получава докторска степен и не спира да работи заедно с екипа си и проф. Стейси Билбо и проф. Кагла Ероглу по въпросите, свързани с причините за появата на аутизма, факторите, които оказват особено силно влияние и начините, по които може да бъде намерено най-доброто лечение, но и да се направи възможното, за да бъдат ограничени вредните влияния.