Съвременната любов е фантазия похот и заблуда

В днешния свят е трудно да открием любовта. В съвременните отношения ценности като обич, грижа и уважение са заменени от секс, финансови облаги и краткосрочни връзки. 

Представяме ви една история, разказана от Изабела Зансер и поместена в сайта thoughtcatalog.com, която говори много за съвременната любов и приоритетите на днешното поколение.

Защо съвременната любов е фантазия, похот и заблуда? Разберете с нас!

„Не мога да повярвам, че няма да ме приемете за клиент. Вие сте отвратителен сватовник!", възкликва 42-годишна жена на име Джейн по телефона.

Майка ми, която е на слушалката, ме гледа с мъка и разочарование от обвиненията. Вдигам рамене, наблюдавайки майка ми - е, можеше и да е по-лошо.

Тя се натъжи, а по лицето й се стекоха сълзи. Прегърнах я и се опитах да й обясня, че Джейн (жената, с която разговаряше по телефона) просто не схваща ролята й на професионален сватовник, а по-скоро я приема като приятелка.

След 30-секундно въведение, Джейн се втурна да обсъди потенциални партньори. Тя заяви, че се стреми да намери своя перфектен мъж. В нейната визия той трябва да е висок, рус, със сини очи, с добро възпитание, за предпочитане с утвърдено финансово положение и с десетилетие по-млад от нея.

Според Джейн изискванията й бяха напълно оправдани. Поразена от разговора, майка ми внимателно и обясни, че съвършенството е просто поредния мит. Изискванията на хартия няма да й намерят перфектната половинка.

Майка ми, професионална сватовница през последните пет години, отказа да работи с подобни изисквания. Вместо това тя й предложи да помогне на Джейн в намирането на партньор, който ще добави стойност в живота й, ще я накара да се смее, да се чувства значима. Мъж, на когото би могла да се довери за дълга и любяща връзка. След изявлението на майка ми дойде избухването на вулкана от обвинения и списък с причините, че майка ми беше ужасна сватовница, че отказва да я приеме за клиент.

По този начин, за да спести и време и енергия, майка ми просто затвори телефона.

Не обвинявам Джейн, че вярва, че заслужава да има всичко, за което някога е мечтала в един мъж. Не одобрявах твърденията й, но отдавна се бях примирила с факта, че този случай просто е част от рисковете на професията.

Джейн, подобно на много други, просто вярваше в съвременната любов. След като години наред бях свидетел на любовни истории от разстояние и на поредица от провалени собствени отношения, стигнах до недоверието към концепцията за днешната любов. Най-накрая мога да призная, че майка ми беше права.

Станахме ненаситни в изискванията си към другия, в непрестанното ни обсебване нещата да се случат на момента. Забравихме за трепета, за мисълта за другия и да обичаме истински без изисквания.

Джейн предположи, че може да има партньор на тази планета, който да изпълни обширния й списък. Тя беше убедена, че това е свързано с модерната любов - реалност, формирана от обществото, за да повярва в приказката „и заживели щастливо”.

Ежедневно чувам химна на поколението, разочаровано от културата на обвързването. Виждам съвършено здрави, разумни хора в приложенията за запознанства, вярващи, че следващото най-добро нещо е само секса.

Виждам, че тези плъхове ни правят повърхностни, в състезание за забавление за внимание.

С цялата информация, на която съм свидетел  си задавам следния въпрос: "Трябва ли да следвам връстниците си в повърхностния стремеж към съвременна любов и да се откажа от съветите на майка ми?"

Да продължавам ли да нося ярко розови очила, заслепена от убеждението, че съвременната любов е просто искра, която в крайна сметка ще избледнее?

Или да спазвам съветите на майка ми и нейната концепция за традиционната и конвенционална любов? 

Искам ли да бъда различнa от връстниците си на 23 години и да поставя моногамията на дневен ред пред секса за една нощ?

Трябва ли да се съглася, че любовта не това, което виждаме във филмите и четем в книгите?

Тревожността ме завладява, докато пиша точно тези думи. Но такава е и любовта. Да, тя я има в романите, телевизионните предавания и филмите, но истината е, че тя не е неприложима в този си вид за реалността, в която живеем. 

Съвременната любов е похот.

Съвременната любов е временна.

Съвременната любов е фантазия.

Още по-точно, съвременната любов е заблуда.