Странни издължени черепи свидетелстват за уреждането на политически бракове с българки в Бавария през VI в.

В няколко средновековни земеделски селца в Бавария, населени предимно със синеоки русокоси германци, се открояват останките на повече от дузина жени с тъмна коса, тъмни очи и необичайни издължени черепи. Според последното ДНК изследване тези жени, чиито поразителни черепи са открити в некрополите на тези селища, са високопоставени „булки“ от територията на днешна Румъния и България, омъжени по политически причини за утвърждаването на междудържавни спогодби и съюзи.

Костните останки, които датират от около 500-та година, принадлежат към група издължени черепи, открити в некрополи от Късната античност и Средновековието в Европа и Азия. Намерените в Бавария черепи са били погребани сред индивиди с нормални лицеви характеристики. Археологическите разкопки са проведени в края на 60-те години на миналия век близо до 6 съвременни германски града по поречието на р. Дунав. Доказателствата за тяхната идентичност или начина на деформиране на черепите са малко. Поради тази причина антропологът и популационен генетик Йоаким Бургер от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц, Германия, изследва тяхното ДНК.

Бургер и колегите му сравнили ДНК проби, взети от мънички костни фрагменти от гробовете, както и с проби от съвременното население на Европа и Азия. ДНК от 10 мъже и 13 жени с нормални черепи – се доближават най-много до съвременното население в централна и северна Европа. Повечето притежават гени за руса коса и сини очи. Но ДНК-то, взето от 13-те жени с издължени черепи разказва различна история. Геномът на тези жени съвпада с генетичните характеристики в югоизточна Европа и по-специално България и Румъния, и те притежават гени за тъмна коса и очи.

Но как са се сдобили с тези издължени черепи? Бургер има теория: изкуствена деформация на черепа, практикувана от различни народи по света през последните 11 000 години. През Късната античност започва процес, който не само ще измени политическата карта на Стария континент, но и ще определи бъдещия състав на населението чак до наши дни – Великото преселение на народите. Сред номадските племена, които започват да прииждат от източните азиатски степи, най-известни са хуните, които практикуват този обичай за промяна на формата на главата. Най-ранните сведения за подобен обичай произхождат от територията на днешна Румъния, като на процедурата са се подлагали както мъже, така и жени. Заедно с хуните от изток прииждат на вълни и различни племена от българската племенна група.

Но дисбалансът между мъжете и жените в баварските некрополи е поразителен. Бургер отбелязва, че тъй като ритуалната деформация на черепа е интензивен процес, който започва още през първия месец след раждането на детето, повечето антрополози смятат, че практиката е прилагана само върху децата на заможните и благородни фамилии. Възможно е жени от високопоставени родове да са били изпращани в Бавария, за да се омъжат за местни благородници. По този начин са били сключвани политически съюзи между отделни региони и племена (спомнете си в по-късни времена сватбите на цар Иван Асен II). Засега не е ясно дали баварски принцеси са били изпращани на изток.

Израел Херковиц, антрополог от университета в Тел Авив, не е напълно съгласен с изводите от изследването. Той не оспорва резултатите от генетичните изследвания, а че историята някак не се връзва. От една страна той не е убеден, че черепите са деформирани умишлено по изкуствен път. Черепите на бебетата са много меки и понякога могат да се деформират случайно, ако например спят на твърди дървени повърхности, или биват привързвани за специални люлки и кошници за пренасяне. От друга страна той твърди, че когато древните племена сключват бракове по политически причини, обикновено се изпращат по един или двама индивида (в повечето случаи жени, в Средновековието не са гледали добре на „заврените зетове“). Дванадесет жени, изпратени за женене в едно поколение, са меко казано странно явление.

Бургер контрира доводите на Херковиц с факта, че на едно село се падат по няколко жени с издължени черепи. Ако всяко селище се разглежда като отделна политическа единица, която води самостоятелна политика и сключва независимо от другите политически съюзи, теорията за уредените „междудържавни“ бракове може да устои на критиките. Колкото до въпроса дали черепите са деформирани умишлено, Бургер казва, че би било изключително съвпадение (граничещо с невъзможното) всички тези жени, които освен това нямат родствена връзка помежду си, да са получили издължаването по „случайност“ на съдбата или поради недоглеждане в ранна детска възраст.

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: sciencemag.com