Стигмата върху продължителния COVID или какво е да се чувстваш пренебрегван от лекарите

От 15% до 45% от заразените със SARS-CoV-2, независимо от тежестта на инфекцията, развиват дългосрочни симптоми – състояние, познато като продължителен COVID. Въпреки стряскащото разпространение, много клиницисти все още не успяват да разпознаят продължителния COVID и да лекуват ефективно различните му симптоми. Дори по-лошо, пациентите се чувстват пренебрегвани и игнорирани от лекарите, които често отричат съществуването на състоянието или определят симптомите като психосоматични.

Социалната стигма върху продължителния COVID

Дискриминацията и стигматизирането на тази „невидима“ болест изглеждат широко разпространени. В скорошно проучване, проведено в Обединеното кралство, мнозинството от респондентите (95%) съобщават, че са били дискриминирани в даден момент. Освен това над 60% от анкетираните смятат, че трябва да внимават на кого разкриват заболяването си, а 34% от тези, които са споделили, съжаляват, че са го направили поради отговора, който са получили.

В стигматизирането на продължителния COVID има много замесени – семейство, съпрузи, приятели, работодатели и дори медицински специалисти. Например някои хора, засегнати от състоянието, се сблъскват с допълнителен контрол и критики на работното място от онези, които не разбират защо колега им вече не се представя на същото ниво, както преди.

„Аз съм медицинска сестра и въпреки това не получих подкрепа от колегите си. Всички мислеха, че проблемите ми се дължат на прекомерно притеснение. Поисках помощ и не я получих. Беше много трудно. Не знам дали физическата болка, причинена от състоянието, беше по-тежка, или липсата на разбиране от страна на моите колеги.“, споделя Дженифър Хендерсън.

Ситуацията е подобна и в семейството – роднините често поставят под съмнение валидността на заболяване, което не могат да видят или не разбират. Колкото и обидно да е човек да не получи разбиране от семейството си, отхвърлянето на симптоми от медицински специалисти може да бъде изключително опасно. Подобно действие компрометира ангажираността на индивида в поведения, насърчаващи здравето, и допринася за по-лоши здравни резултати, депресия и по-ниско качество на живот. Това, което мнозина откриват, е, че са жертва на стигматизираща практика в медицината, която през годините включва различни заболявания като ХИВ, синдром на хроничната умора, лаймска болест, фибромиалгия, лупус и др.

Самозастъпничество

Не би трябвало човек да е свой собствен защитник по отношение на здравните грижи, но това, което много хора с продължителни симптоми на COVID-19 откриват, е, че именно това е единственото решение. Съществуват много бариери, които могат да затруднят самозастъпничеството – от културни бариери и здравна грамотност до чувство на дискомфорт при заявяване на личните нужди и притеснения. Въпреки това има няколко стратегии, които всеки човек може да приложи в защита на правото си на достъпно и качествено здравеопазване.

Допълнително информиране относно продължителния COVID

Има над 300 симптома, свързани с продължителния COVID, които обхващат повечето органи и системи в човешкото тяло. Най-честите оплаквания включват неразположение след усилие, мускулна болка, умора, стомашно-чревно разстройство, мозъчна мъгла, нередовна менструация и косопад. В допълнение към тези симптоми, много хора развиват други медицински състояния, включително сърдечносъдови и тромботични заболявания, синдром на хроничната умора, дисавтономия (неправилно функциониране на автономната нервна система) и нарушения на съня.

>>> Кои са факторите, които повишават риска от продължителен COVID

Преглед на медицинското досие

Наложително е продължителният COVID да бъде правилно кодиран в медицинското досие на пациентите, както за полагане на дългосрочни грижи, така и за проследяване и изследователски цели.

Прилагане на мултидисциплинарен подход

Наличните доказателства подкрепят прилагането на мултидисциплинарен подход, който може да включва различни специалисти и терапии. Ако симптомите оказват значително въздействие върху способността за нормално функциониране, опасенията на пациента задължително трябва да се обсъдят с различни специалисти.

Информираност относно възможностите за лечение

Понастоящем няма консенсусни насоки за лечение на продължителен COVID. Съществува обаче широк набор от признати възможности за лечение, които са ефективни при мнозина. Те включват, но не се ограничават до диетични промени, хранителни добавки, тренировъчна терапия.