Служители с увреждания крият здравословните си проблеми от своите работодатели

Близо 4,4 милиона са работещите във Великобритания хора с физически или ментални увреждания, които нарушават до голяма степен способността им да изпълняват рутинни дейности от ежедневието. Според експерти стигмата, свързана с повечето заболявания, е достатъчно сериозна причина за тях да крият здравословното си състояние от работодатели и колеги.

Грейс е на 24 години. Тя страда от синдром на Елерс-Данлос (Ehlers Danlos), който причинява силна болка в ставите, хронична умора и чести размествания на самите стави. Понякога болките са толкова силни, че жената трябва да отиде до тоалетната, за да може да поплаче, преди отново да се върне на бюрото си и да се преструва, че нищо не се е случило. Тя разказва как веднъж лакътната й става се разместила и е трябвало бързо да намери тайно място, на което да я намести сама.

„Работя като писател и често се налага да крия факта, че изпитвам силна болка, тъй като се страхувам, че ще изглеждам слаба и неспособна да изпълнявам служебните си задължения в очите на другите. Чувствам се неудобно да обяснявам на колегите от какво страдам, затова предпочитам да замълча и да го крия“, признава Грейс.

Кат Мичъл, лектор в университета в Дерби, чиято работа е фокусирана върху пречките, с които се сблъскват работници и служители с увреждания, също е на мнение, че повечето избират да скрият истината от страх да не бъдат уволнени. Нейното изследване сочи, че 1/4 от включилите се в него доброволци прикриват увреждането си, а само 36% говорят открито за него със своите колеги.

Изминалите две години промениха живота на всички, включително на хората с ментални или физически увреждания. С тази разлика, че за тях промяната беше по-скоро положителна. Локдаунът им позволи да работят от вкъщи, без да се налага да крият здравословните си проблеми и да се страхуват от осъждане. Според някои положителният ефект от ситуацията обаче може да се окаже краткотраен.

Страхът от отхвърляне

Страхът на тези хора е напълно обоснован. Според учените един от трима души счита хората с увреждания за по-малко продуктивни и това може да се наблюдава на повечето работни места.

Само във Великобритания например 17% споделят, че тяхна, вече одобрена, кандидатура е била отхвърлена, когато работодателят разбира, че страдат от определено заболяване.

„Усещането, че някой ще съди по болестта ти дали можеш да изпълняваш служебните си задачи, е много неприятно. Трябва постоянно да доказваш, че можеш да работиш дори повече от останалите, за да убедиш работодателя и колегите, че не си толкова слаб и ненадежден, колкото смятат“, пояснява Ракел Моул, изпълнителен директор на компанията „SIC“, която има за цел да помогне на хората с увреждания да си намерят работа.

Глътка въздух по време на локдаун

След като месеци наред Грейс полага усилия да скрие симптомите на заболяването си, пандемията й дава възможност поне за кратко да си отдъхне.

„Локдаунът ме улесни, защото стана по-лесно да работя, без да се старая да прикривам болестта си. Можех да вземам болкоуспокояващи, без да се крия, и не се притеснявах, че ще забележат колко ме боли. Освен това не се налагаше да нося тежката чанта и лаптопа в публичния транспорт, което още повече засилваше болките ми“, споделя жената.

Мичъл допълва: „Преди пандемията много хора с увреждания, включително самата аз, трябваше да водят преговори с работодателите си, за да им бъде позволено в някои дни да работят дистанционно. А когато успявахме да се преборим за тях, колегите ни смятаха, че просто си почиваме и не се трудим така, както бихме го правили в офиса. Пандемията показа, че невинаги работата от вкъщи е за сметка на нейната ефективност.“

Бетан Винсънт е на 30 години, от Йорк, Великобритания и години наред се бори с ендометриозата, без да напуска работата си в офиса. Фактът, че работи в доминираната от мъже сфера на технологиите я кара да се страхува, че ще остане неразбрана или ще я възприемат като по-слаба. Това е причината да не разкрие истината за здравословното си състояние.

Докато работи дистанционно, жената осъзнава, че е време да обърне гръб на досегашния си живот. Напуска работа и стартира свой бизнес, което й помага да поеме контрола върху живота си.

Бетан признава, че за нея работата в домашна среда е била прелюдия към ново начало. Сега също работи на пълен работен ден, но, ако има нужда от час излежаване сутрин, спокойно може да си го позволи. Сама организира времето си и кои места да посети, за да е сигурна, че отговарят на хигиенните условия, необходими предвид нейното състояние.

Вече в ролята си на работодател, младата жена е твърдо решена да говори открито за ендометриозата със своите служители, както и да им даде свобода да бъдат себе си. Бетан е готова да им осигури гъвкавост, в случай, че здравословното им състояние я изисква. Експертите са на мнение, че подобен подход набира популярност, откакто е избухнала пандемията от коронавирус.

Моул е убедена, че ситуацията през последните две години е променила коренно възгледите по отношение на хората с увреждания, психичното здраве и потребността им от социална подкрепа. Днес те могат да говорят по-открито за своите нужди, за осигуряването на ергономичен, специално пригоден стол или бюро и за гъвкаво работно време.

Ще останат ли в миналото удобствата на дистанционната работа?

Част от хората с физически и ментални увреждания се страхуват, че условията, които им позволиха да работят по-ефективно и по-спокойно, ще отпаднат след пандемията.

Работодателят на Грейс вече е разговарял с нея да работи от офиса до 3 дни от седмицата. Пътуването до там и обратно събуждат отново болката в рамото й. Докато е у дома, тя успява да намали приема на обезболяващи медикаменти, за да бъде по-адекватна на работното си място, което обаче прави по-трудно справянето със синдрома на Елерс-Данлос. Жената не може да предскаже кога ще я заболи прекалено много, за да си остане и да работи от вкъщи.

За служители като Грейс пандемията предоставя невероятна възможност да работят, без да жертват комфорта си. Опасението сега е, че работодателите може да не бъдат толкова благосклонни в бъдеще.

Мичъл уверява всички, които продължават да крият увреждането си, че имат правото и трябва да съберат смелост да разкрият истината. Отговорността е на работодателите, които би трябвало да се погрижат да осигурят подходящи условия на труд за всички свои служители. Тя вярва, че предприемачите, които наемат хора с увреждания, не само ще покажат, че те работят също толкова ефективно, колкото и останалите, но и ще променят коренно представата за продуктивност.

Понятието гъвкаво работно време навлезе сериозно през последните години, но се оказва, че то все пак не е достатъчно гъвкаво. За хората с увреждания се допуска част от работата да се извършва от вкъщи. Но те не са роботи и невинаги могат да следват точен график. Възможността той да бъде адаптиран за нуждите на служителите с увреждания ще донесе ползи не само за тях, но и за компанията, в която работят.