Рокси Нафуси: Как да излезем от цикъла отслабване-напълняване

Откакто се помня се намирам във вечния цикъл от отслабване и напълняване. Теглото ми винаги е варирало между два основни момента – да бъда щастлива и числото на кантара да ме кара да се чувствам добре със себе си, докато не дойде следващият етап, в който се мразя до толкова, че не мога да се гледам в огледалото и ненавиждам начина, по който изглеждам. Цялото това нещо представлява един изтощителен, жалък и тъжен цикъл, в който попадат твърде много хора с различна степен на интензивност.

За мен всичко започна още когато бях тийнейджърка и разглеждах разни списания, които бълваха снимки на кльощави супермодели, носещи може би размер 0. Тези момичета бяха смятани за символ на женска красота. След сблъсъка си с подобни рекламни кампании за пръв път погледнах напълно нормалното си 14-годишно тяло и не харесах какво виждам.

По-късно в ежедневието ни навлезе и Instagram. От социалната мрежа такива снимки започнаха да ме заливат ежедневно.

Е, добре дошла несигурност, моя стара приятелко!

Иронията е там, че, заради програмите, с които се обработват фотографиите, самите модели не приличат на себе си. И какво излиза в случая – ние буквално се стремим към невъзможна цел.

Моите напълнявания винаги бяха извънредно крайни, колкото извънредно крайни бяха и методите ми за отслабване след това. Захарта бе едновременно най-добрият ми приятел и най-ужасният ми враг. Понякога прекалявах много със сладкото, без дори да знам защо. Това, което следваше, винаги бе едно и също: сриване на самочувствието, вина, срам и съжаления. Това само подхранваше повторенията на диетите и последващото ги напълняване.

В началото на 2018 г. фокусирах цялото си внимание върху личностното си израстване. Бях решена да намеря начин за справяне с психическите си проблеми и в началото на лятото бях подобрила доста неща, но не и да се излекувам.

(Не)справянето с храната все още бе голям проблем за мен. Имах нужда да прекратя варирането на килограмите си веднъж завинаги. Но как да спра диетите и да започна един здравословен начин на живот, който да не изисква прекалено много ограничение и усилия, както и да няма начало и край. Как да сложа край на преяжданията, гладуванията, стремежа към перфектна фигура и ниското самочувствие?
Първата и най-важна стъпка, която трябваше да поема, е да осъзная защо изобщо се намирам в този цикъл.

Често чуваме термина "емоционално хранене". Е, аз бях един от тези хора, които смесват своята чувствителност с глада. Но усъвършенствайки своята пълноосъзнатост (mindfulness) успях да си изградя ясна представа за храненето: дали съм наистина гладна или просто съм отегчена, тъжна или отчаяна.

След време разбрах, че храненето може да е един вид бягство, същото каквито са алкохолът и наркотиците. Може би звучи като клише, но това ми помогна много към подобряване на здравословното и психическото ми състояние за в бъдеще.

Осъзнах, че напълно съм спряла да се вслушвам в това, което тялото ми казва, и храненето се е превърнало в извор на разсейване и потискане на определени емоции. Така, когато бях тъжна или фрустрирана, приемах захарни, въглехидратни и мазни храни, които ме разсейваха от тревогите и ме караха да се чувствам по-добре за момент.

Следващата стъпка бе да променя начина, по който гледам на храната, а тя не е нищо повече от препитание и средство за биологично оцеляване. Храненето трябва да ни кара да се чувстваме свежи и енергични, а не отпаднали и мързеливи. Започнах да забелязвам въздействието на храните. Когато хапвам естествени храни като зеленчуци, бобови култури и протеини, се чувствам хиляди пъти по-добре, отколкото да изям пакетче с бонбони.

Сякаш всички сме запознати с това, но ето, че все пак го пренебрегва. Започнете ли да давате правилните неща на тялото си, само след няколко седмици ще се почувствате по-добре и ще продължите да се храните така. За да ви е по-лесно в началото мислете не за това, което НЕ ТРЯБВА да ядете, а за това, което МОЖЕТЕ да консумирате.

Сега вече минаха 3 месеца откакто започнах това приключение и целият ми живот се промени само защото промених начина, по който гледам над храната. Вече не следя калории или миниатюрни порции, а просто се доверявам на тялото си. Нуждата от сладко не само намаля, а напълно изчезна. Хапвам по 3 пъти на ден нещо здравословно и естествено, но си позволявам и по някоя глезотийка понякога. Но това са толкова редки ситуации, че нямам причина да изпитвам вина. Сега дори не мога да повярвам колко време съм отделяла на диети и мисли за храна.

Най-хубавото в този начин на живот е, че имам голям ресурс от енергия, който да влагам в други аспекти от живота си.

Наистина не съм мислила, че някога ще успея да стигна до такъв момент в живота си. Със сигурност не бе лесно, но абсолютно си заслужава.

Редактор: Милена Минчева

Източник: femalefirst.co.uk