Разрешена е загадката защо косата ни побелява от стреса

Историята гъмжи от анекдоти - някои верни, други не, за хора, чиито коси побеляват от стрес. Твърди се, че косата на последната френска кралица Мария Антоанета е побеляла през нощта, докато е очаквала обезглавяването си по време на Френската революция. Сенаторът Джон МкКайн, пилот във Виетнамската война, получава множество травми, когато самолетът му се разбива в Северен Виетнам, а след това като военнопленник е потърпевш на множество побои - тогава губи цвета на косата си.

За първи път група изследователи от университета "Харвард" откриват защо косата ни побелява: стресът провокира нерви, участващи в стресовата реакция "бий се или бягай", които в последствие причиняват трайни щети върху стволовите клетки, отговарящи за възстановяването на пигментите в космените фоликули.

Тъй като стресът оказва влияние върху цялото тяло, изследователите първо извеждат кои специфични системи се повлияват. Екипът първоначално стига до хипотезата, че стресът провокира имунни атаки върху клетките - производители на пигменти. Изследване върху мишки показва, че при липсващи имунни клетки козината им продължава да се оцветява - в този момент учените се фокусират върху хормона кортизол. Отново не стигат до резултат.

"Стресът задължително увеличава количествата кортизол в организма, затова мислехме, че кортизолът участва в процеса", казва Хсу. "За наша изненада, когато отстранихме надбъбречната жлеза от мишките в експеримента, за да спрем произвеждането на хормоните на кортизола, козината им остана сива след стресови ситуации."

След отпадането на различните варианти, изследователите се насочват към частта от симпатиковата нервната система, отговаряща за реакцията "бий се или бягай", типична за стресови ситуации.

Симпатиковите нерви достигат до всички космени фоликули в кожата ни. Изследователите установяват, че стресът провокира нервите да освобождават хормона норепинефрин, който се усвоява от стволовите клетки в близост, отговорни за възстановяването на пигментите.

Определени стволови клетки в космения фоликул са резервоари в клетките, генериращи пигменти. При възстановяването на косата някои от стволовите клетки се стават клетки - производители на пигменти и така оцветяват космите.

Изследователите установяват, че норепинефринът от симпатиковите нерви активира стволовите клетки много повече от обикновено. Стволовите клетки започват да произвеждат пигмент и затова преждевременно изчерпват натрупаните резерви.

"Когато започнахме проучването знаех, че стресът уврежда тялото, но погубните последствия от стреса, които установихме по време на изследванията надхвърляха представите ми", споделя Хсу. "Само след няколко дни всичките стволови клетки, регенериращи пигментацията, се изчерпваха. Веднъж изчерпани, не можете да произведете пигментите повече. Вредата е трайна."

Според изследователите откритието подчертава отрицателните последици от изначално защитната реакция на организма ни.

"Силният стрес, конкретно в ситуациите "бий се или бягай", обикновено се възприема като благоприятен за съхраняването на животинските видове. Но в нашия случай острият стрес резултира в трайно изчерпване на стволовите клетки", твърди докторантът Бинг Джанг, водещ проучването.

За да установят връзката мужде стреса и пигментацията на косата, изследователите започват да проучват реакциите в цялото тяло, постепенно приближавайки се до отделните системи, връзките между клетките и в последствие достигат до молекулярната динамика. Процесът изисква множество инструменти за проучване, включително и множество методики за манипулация на органи, нерви и рецепторни клетки.

"За да стигнем от най-мащабното ниво до най-дребния детайл работехме с много изследователи от различни дисциплини, ползвайки комбинация от подходи за стигането до решение на този биологичен въпрос от фундаментално значение", казва Джанг.

В проекта участва и Исаак Чу, асистент професор по имунология в Медицинското училище на "Харвард", който изследва взаимодействието между имунната и нервната и система.

"Наясно сме, че периферните неврони са мощен регулатор на функционирането на органите, кръвоносните съдове и имунитета, но много по-слабо изяснено е какво влияние оказват върху стволовите клетки", казва Чу. "Благодарение на настоящото проучване разбрвахме как невроните регулират стволовите клетки и ролята им, а вече сме наясно и как взаимодействат на молекулярно и клетъчно ниво, и така успяхме да свържем стреса със загубата на цвета на косата.

Изследването помага в изясняването на последствията от стреса върху много от органите и тъканите. Върху изясняването на тези въпроси можем да започнем нови проучвания, за да разберем как да променим или спрем вредните последствия от стрета. "Харвард" се е сдобил с патент върху откритията от проучването и може да започне да работи с бъдещи търговски партньори, заинтересовани в клинични или козметични приложения.