Професия баща: За стигмата върху мъжете, които не работят, за да се грижат за децата си

Ролята на майката домакиня сякаш се приема за напълно нормална, но когато става въпрос за бащите, останали у дома, за да се грижат за децата, обществото е склонно да ги съди и изолира.

52-годишният Стивън Ландж е един от тези мъже. Ако го попитате какво прави, ще получите повече от един отговор. Той работи дистанционно, на половин работен ден, в сферата на стартъп компаниите. Това е неговият начин да съвместява професионалния с личния живот. Решението му е лично и не е взето по принуда.

„Всъщност аз съм баща домакин, така да се каже. Грижа се за дома и за децата. В продължение на 30 години се занимавах с разработване на брандинг и продукти, но през 2020 г. останах у дома, заедно с децата. Може би никога не бих се описал с тези думи пред другите, защото животът ми не е само сгъване на дрехи, готвене и пазаруване. Ангажиран съм с хиляди други неща“, разказва бащата.

Повечето мъже, избрали семейството за свой приоритет, се чувстват неловко пред обществото. Стивън обаче не съжалява за своя избор. Неговото оставане у дома е укрепило връзката със сина тийнейджър, позволило му е да помага в отглеждането на новороденото му внуче и е дало възможност на съпругата му да завърши магистърска степен.

Мъжете, които са грижат за децата си и не ходят на работа, стават все повече. В САЩ броят им в периода 1989 г. – 2012 г. се е удвоил, но продължава да бъде значително по-малък от този на жените домакини. Може би именно заради това те се чувстват различни, а в някои случаи стават дори обект на подигравки или упреци. Традиционно тяхната основна функция си остава осигуряването на прехраната.

„Имам чувството, че другите мъже се чудят защо го правя“

„Бащите в САЩ и Австралия са по-ангажирани с живота на семейството и децата си, отколкото преди десетилетия“, твърди Брендън Чърчил, лектор по социология в Университета на Мелбърн. В същото време от тях се очаква да работят и да носят пари вкъщи. Накратко, моделът не се е променил особено. Рекламите продължават да налагат образа на четиричленно семейство, в което бащата осигурява прехраната, а в много държави обезщетението за майки, които отглеждат децата, е по-високо, отколкото това за бащи.

25-годишният Спенсър Баухус споделя, че винаги е искал да бъде баща. „Като ученик никога не съм мечтал да уча в колеж и да имам блестяща кариера. За мен истинското щастие беше да имам деца и да се грижа за тях“, казва той. Да признае това пред останалите обаче е немислимо. Традициите повеляват мъжът да работи и обезпечава семейството, а жената да поддържа домакинството.

Баухус е сезонен работник. През есента на 2021 г. той и съпругата му решават да остане у дома, за да се грижи за двете им деца – тогава на 6 месеца и 2 години. Младият мъж не крие, че в стремежа си да свърши всички задачи – готвене, чистене, пране и гледане на деца, развива бърнаут синдром. Въпреки това Спенсър обича живота си.

Днес Баухус отново работи срещу заплащане, но се грижи сам за децата поне 1-2 дни в седмицата. Това разпределение на задълженията се оказва най-разумно за него и партньора му.

>>> Бащите на свободна практика в САЩ нямат право на платен отпуск по бащинство

Ерик Тейлър е на 43 години. Той е клиничен психолог и е с гъвкаво работно време, докато съпругата му работи на две места, извън дома. Една от неговите цели е да вдъхне увереност на всички бащи, че могат да се справят също толкова добре, колкото и майките.

„Понякога имам чувството, че всички онези мъже, които не считат за нормално да вършат домакинските задължения, ме наблюдават отстрани и се чудят защо правя това всъщност“, признава Тейлър.

Въпреки че психологът подкрепя финансово семейството, често изпитва вина, че не той осигурява основно прехраната. „Боря се с чувството, че не давам достатъчно на близките си. Понякога си задавам въпроса дали не се превърнах в мъж, който чака жена му да донесе храна вкъщи“, казва още Ерик. Той обаче е категоричен, че не би бил щастлив, ако не работи въобще и не дава своя, макар и малък, принос за семейния бюджет и единственото му задължение остане отглеждането на тяхната дъщеричка.

Сблъсъкът със стереотипите за ролята на майката и бащата

Мъжете, които не само помагат, а играят основна роля в отглеждането на децата си, са подложени ежедневно на иронични коментари, подмятания или обиди, въпреки че няма научни доказателства, че те са по-малко способни да се грижат за своите отрочета. Скорошни изследвания сочат, че както майките, така и бащите, претърпяват някои промени, когато станат родители – промени в хормоналните нива и в невронните мрежи. Така мъжете развиват емпатия и умения да полага грижи за друг човек, което досега не се е налагало да правят. Социологът Чърчил отбелязва: „Въпросът не е в това, че жените са по-добри и на тях им е заложено в природата да се грижат за децата, а че обществото не приема за нормално бащите да изпълняват тази функция. Много хора продължават да вярват, че мъжът не бива да остава у дома и да се посвещава изцяло на грижите за своите деца.“

Манрико Бугея от Малта е учител по френски език, но преди шест години напуска, за да се грижи за двете си малки деца. Причината е, че нито той, нито съпругата му са склонни да наемат непознат човек за детегледач. Освен това нейната заплата като счетоводител е по-висока от неговата, което предполага тя да продължи да работи.

За някои да вземат подобно решение изглежда лесно и напълно логично, но има семейства, които не успяват да преборят наложените стереотипи. Приятелите на Манрико го питат защо не си намери работа на половин работен ден, за да помага финансово, други пък подхвърлят, че не могат да си представят как „някои мъже допускат жените им да работят, а те – не.“

Някои от стереотипите не изглеждат толкова опасни на пръв поглед, но всъщност оказват най-силно негативно влияние върху мъжете. Ерик Тейлър споделя, че често на детската площадка го питат дали „наглежда“ детето си. Това го обижда, защото той не просто го „наглежда“, а се грижи за него, както прави всеки родител.

Брендън Чърчил е категоричен, че традиционните схващания за ролята на майката и бащата вредят на мъжете, защото не им позволяват да участват активно в отглеждането на детето. Или, както казва той: „Ако повечето бащи не пекат мъфини с боровинки, то е защото обществото не очаква да го правят.“

Социален живот на бащите, които са се посветили на грижите за децата си

Освен че са подценявани и упреквани, бащите, които не работят, могат да бъдат и много самотни.

Манрико от Малта не познава други бащи, които са избрали родителството вместо професионалното развитие. Опитвал е да общува с майките, когато е навън с децата си, но за шестте години не е успял да се сприятели с нито една от тях. Той признава, че отношението им към него е хладно, понякога даже враждебно.

Ерик Тейлър подхожда различно. Когато излиза със своята дъщеря, той предпочита да се дистанцира от майките.

Има инициативни мъже, които членуват в групи на бащи, но това невинаги им носи повече увереност.

Спенсър Баухус, който харесва живота си на баща и не се срамува от избора си, споделя, че не успява да намери други като него. Дори в онлайн групите за родители преобладават най-вече майки.

„Имам щастието да споделям най-хубавите моменти с детето си“

Въпреки безбройните предизивкателства, повечето бащи, които се грижат целодневно за децата си, не крият, че са щастливи. Те не съжаляват за нищо. „Мога да виждам бебето си по всяко време. Ще видя как прави първите си крачки и как изрича първите си думички.

Ако работех всеки ден, вероято щях да изпусна всичко това“, признава Тейлър.

Все пак има надежда, че нагласите в обществото се променят, макар и бавно. Манрико Бугея забелязва, че зоните за смяна на памперс на бебета вече не са разположени основно в дамските тоалетни, а в неутрални пространства, където бащите също биха се чувствали спокойни.

Проучванията разкриват, че все повече семейства се изправят срещу вече установените норми и се спират на вариант, който е най-удобен за тях, като се съобразяват с доходите на двамата родители. Отредените полови роли не влияят толкова силно върху техните решения. Според някои експерти решаващ фактор при разпределение на домакинските задължения е семейният модел, който майката и бащата са наблюдавали в своите домове като деца.

Изборът на бащите със сигурност ги кара да изпитват и неприятни емоции, но по-важното е, че дават положителен пример на своите отрочета. Те ги учат да не се страхуват да бъдат различни и да се изправят срещу стереотипите.