Притча за фермерът и змията

През един студен зимен ден фермер преминавал през полето си. На земята лежала змия, замръзнала от студа. Фермерът бил наясно колко опасна може да бъде змията, но я съжалил. Взел животното и го сложил в гърдите си, за да го стопли.

Змията скоро се стоплила. Когато видяла къде се намира, ухапала човека, който така загрижено я прибрал в пазвата си. След ухапването тя избягала, но отровата й останала да тече във вените на добрия човек.
Той усетил бързо наближаващата смърт. Паднал на земята и зачакал своя край.

Хора, минаващи на близо, видели падането на уж здравия мъж. Притичали се и искали да му помогнат. Попитали го какво му е и как се чувства. Той знаел, че е безсмислено да дава обяснения, защото знаел колко бързо действа змийската отрова. Със същата доброта, с която искал да помогне на змията, искал да предаде урока, който научил в замяна на живота си. С последни сили казах на минувачите, притекли му се на помощ:

"Научете от съдбата ми, че никога не трябва да съжалявате нехранимайковци."

ПОУКА: Има хора, които никога не се променят, независимо колко добре се държиш с тях. Винаги внимавайте как се отнасяте към ваши познати (а дори и приятели) с подозрително минало. Пазете дистанция от тях, защото не знаете в какъв момент могат да се възползват от вас, да ви обърнат гръб и да ви предадат.

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org

Снимки: freepik.com