През 1975 служител създава дигиталната камера. Началниците му го карат да скрие тази новина

Представете си свят, в който фотографията е бавен процес, който е невъзможно да усъвършенстваш, освен ако не прекараш няколко години в учене или стажуване някъде. Свят без iPhone или Инстаграм, в който само едно дружество е властно. Такъв е бил света през 1973 година, когато Стивън Сасън, млад инженер, започва работа за "Eastman Kodak". Две години по-късно той създава първата дигитална камера.

24-годишният Сасън създава целия процес, позволяващ ни да правим снимки с телефоните си, да изпращаме снимки по цял свят в секунди и да ги споделяме с милиони хора. Същият този процес напълно разстройва индустрията, управлявана от шефа му. Следващото десетилетие е изпълнено с жалби, подадени от професионални фотографи, които твърдят, че тяхната професия е разорена.

Всичко започва повече от невинно. Малко след пристигането си в "Кодак" на Сасън му е дадена сравнително маловажна задача — да установи има ли практична възможност за употреба на CCD (елемент със зарядна връзка), който е създаден няколко години по-рано. "Почти никой не знаеше, че правя това, тъй като това не беше никак голям проект. Не беше тайна, а проект, който да ме държи далеч от проблемите, които можех да създам, ако се занимавах с нещо друго предполагам."

Той бързо поръчва два CCD и започва да прави оценка на устройствата, състоящи се от сензор, който улавя идващите двуизмерни светлинни вълни и ги преобразува в електрически сигнал. Сасън иска да произведе снимка с устройствата, но CCD няма как да я запази, защото електрическите импулси бързо се разсейват. За да запази изображението, той решава да използва това, което по онова време е сравнително нов процес - дигитализация, превръщаща електронните импулси в числа. Но това краткотрайно решение води до ново предизвикателство — запазване на информацията върху RAM памет и след това поставянето й върху дигитална магнитна лента. Крайният резултат е машина на Руб Голдбърг (нарицателно за прекалено сложно устройство, извършващо много действия с незначителен краен резултат) - с обектив от използвана камера Super-8, портативен цифров диктофон, 16 никелово-кадмиеви батерии, аналогов преобразувател и няколко жици — всичко това обединено заедно върху няколко платки.

Днес цялото устройство звучи изключително странно, но все пак събитията се случват преди компютъра. Самата камера е изключително историческо постижение, но Съмънс трябва да измисли система за възпроизвеждане, която да пренася цифровата информация на касетка и да я превърне в "нещо, което може да се види" - дигитално изображение.

"Това беше нещо повече от камера. Това бе фотографска система, демонстрираща идеята за електронни камери, които не използват филмова лента или хартия." - казва Сасън.

Камерата и възпроизвеждащата система поставят началото на ерата на цифровата фотография. Но дигитална революция не идва лесно в "Кодак".

Сасън прави серия от демонстрации пред маркетинг мениджъри, шефовете на техническите и бизнес отдели, след това на шефовете си и на техните шефове. Той носи преносимата камера на конференции и демонстрира системата, правейки снимки на хората в залата.

"Отнемаше само 50 милисекунди, за да се заснеме изображението, но 23 секунди, за да го запише. Изваждах касетата, предавах я на асистента ми, а той ги поставяше в системата за възпроизвеждане. Около 30 секунди по-късно се получаваше черно-бяло изображение 100 х 100 пиксела."

Въпреки, че качеството е лошо, Сасън им казва, че то ще нараства заедно с напредването на технологиите. Опитвайки се да го сравни с вече съществуващи електронни устройства, той им предлага да гледат на неговото устройство като на "калкулатор с обектив". Той дори говори за изпращане на снимки по телефонната линия. Отговорът на шефовете му е меко казано хладен. "Те вярваха, че никой няма да иска да види изображенията им на телевизионен приемник. Принтерите бяха вече създадени и никой не се оплакваше от тях. Те бяха много евтини, така че кой би искал да гледа изображение на телевизионен приемник?"

Основните възражения идват от пазарното управление на "Кодак". По това време фирмата има фактически монопол върху пазара за фотография в САЩ. Ако искате да снимате рождения ден на детето си, най-вероятно всички устройства за фотографиране, които ще използвате, ще са "Кодак". Отличен бизнес модел. Когато шефовете му го питат кога цифровата фотография ще може да се конкурира, Сасън използва закона на Мур, който прогнозира бързината, с която технологиите се развиват. Сасън споделя, че снимките му ще трябва да бъдат 1000 пиксела, за да се конкурира със 110-пикселовите негативни филмови изображения, затова отговаря 15-20 години. "Кодак" предлага на клиентите си фотоапарата 18 години по-късно.

"Когато говориш на един куп корпоративни мъже за 18/20-годишен срок в бъдещето, когато нито един от тях няма да е в компанията, не очаквай да се развълнуват. Но ми позволиха да продължа работа върху цифровите камери, картите памет и компресия на изображенията."

Първата дигитална камера е патентована през 1978, но на Сасън не му е позволено да говори публично за прототипа си. През 1989 година Сасън и колегата му Робърт Хилс създават първият модерен дигитален фотоапарат SLR (огледално — рефлексен фотоапарат), който изглежда и функционира като днешните професионални модели. Той има 1.2 мегапикселов сензор и използва мемори карта. Но маркетинговият отдел на "Кодак" не се интересува от него. На Сасън му е казано, че могат да продадат фотоапарата, но няма, защото това ще унищожи други важни за фирмата продажби.

Въпреки това, патентът на цифровата камера помага на "Кодак" да спечели много пари, тъй като Сасън като притежател, кара производителите да плащат на "Кодак", за да използват технологията. В крайна сметка, "Кодак" пуска на пазара обикновени и професионални фотоапарати, но никога не се възползва напълно от възможността за цифрова фотография, поне докато не става твърде късно.

Днес камерата на Сасън от 1975 е в Националния исторически музей във Вашингтон. Обама награждава Сасън през 2009 с Национален медал за технология и иновация с церемония в Белия дом. Три години по-късно "Кодак" фалира.