Превръща ли се естественото раждане в опасна мания сред лекари и акушерки

Все повече жени признават, че лекарите не се съобразяват с предпочитанията им за начин на раждане, което понякога има наистина ужасни последици. Ще ви разкажем историята на София Шафак, 33-годишен счетоводител от Лийдс. За сблъсъка й с една по-различна фикс идея и как това променя живота й.

„Не предлагаме такава услуга“

След 3 дни с контракции, жената решава да се обади на своята акушерка и да обсъди с нея възможността за цезарово сечение. Всичко започва през юли 2021 г. До тогава тя посещава болница три пъти, но лекарите не виждат нищо нередно в състоянието й и я изпращат обратно у дома. София споделя, че контракциите не са зачестили, а разкритието й е било едва 2 см. „Имах чувството, че ще умра. Сякаш някой беше забил нож в мен и го въртеше“, спомня си още тя. Акушерката реагира негативно на молбата й за израждане със секцио и отвръща: „Не предлагаме такава услуга.“

Когато накрая все пак влиза в родилното отделение, Шафак е толкова уморена от недоспиване, че не може да напъва достатъчно силно и ефективно. Налага се да извадят бебето с форцепс и да извършат епизиотомия. Според младата майка пролапсът (спадане на женските тазови органи надолу) се дължи на използвания форцепс. София не крие гнева си. Не спира да плаче всеки път, когато си спомни как е преминало раждането й. Тя е убедена, че нещата биха се развили съвсем различно, ако само я бяха послушали в болницата. „Продължавам да страдам, защото не получих онова, за което ги помолих“, категорична е счетоводителката.

Докладът на Дона Окъндън

В началото на април 2022 г. старшата акушерка Дона Окъндън пубикува дългочакания от всички доклад, свързан със скандала в Шрусбъри. През последните десетилетия там ръстът на раждания с цезарово сечение е трайно по-нисък от този във Великобритания, което в съчетание с ниската компетентност на персонала и липсата на ресурси да се справят с усложненията по време на раждане, води до смъртта на 9 майки и 201 бебета. Според Окъндън те са имали шанс да оцелеят, ако здравното обслужване е било на по-високо ниво и естественото раждане не е било превърнато във фикс идея.

Порочна практика в цяла Великобритания

Не само в Шрусбъри страдат от трайната тенденция да се дава път основно на естествените раждания. Болницата в Източен Кент наскоро бе съдена за подобни грешки, а в Нотингъм 46 бебета са изписани с мозъчни увреждания, отново вследствие на опитите на персонала да ги изроди по естествен път. Проблемът навсякъде е един и същ: рядко се обръща внимание на оплакванията на родилката, когато сподели, че контракциите не зачестяват. Здравните работници настояват за естествено раждане на всяка цена, дори в случаите, когато има медицински основания за цезарово сечение.

Мария Букър от благотворителната организация „Birthrights“ споделя: „Притеснително е, че това, което е описала Дона Окъндън, далеч не засяга само Шрусбъри и региона. То е практика на много места. Истината е, че никой не се съобразява с бременните жени. Анкета, проведена през 2020 г. с 1145 майки, разкрива, че една от четири не среща разбиране, когато описва състоянието и тревогите си. И всичко това на фона на прието през 2015 г. постановление, което гласи, че всяка жена трябва да получава нужната информация, свързана с нейната бременност и да има свободата да взима самостоятелни решения.

Случаят на Надин Монгомъри

Постановлението стана факт след нашумелия случай с Надин Монгомъри от Ланаркшир. Жената е дребна на ръст и страда от диабет тип 1. Заболяването често води до раждане на едро бебе, което за Надин крие още по-големи рискове. Невъзможността да го роди по нормален начин, е предпоставка за раменна дистокия (затруднено раждане и заклещване на бебето). За съжаление, никой не информира Надин за опасността. И никой не споменава опцията цезарово сечение. Дистокията лишава сина й от кислород, в резултат на което по-късно е диагностициран с церебрална парализа.

Изобел Брадшоу, 38-годишен експерт по комуникации, разказва: „Отношението на повечето лекари е точно такова. Не говорим за секцио. Ако не говорим за него, няма да стигнем до него.“ За кратко време, през последния триместър, бебето й наддава на тегло и ръст толкова много, че бъдещата майка решава да попита лекаря си дали не е по-добре да роди с цезарово сечение. Реакцията е пренебрежителна. Изобел си спомня: „Посланието беше „Ще опитаме, пък каквото стане. Най-вероятно всичко ще е наред.“

Ситуацията обаче се развива коренно различно и през юни 2017 г. екипът се принуждава да извърши цезаровото сечение, за което тя е помолила по-рано. „Бях 80% сигурна, че ще се случи. Знаехме какви са размерите на бебето, виждаха и аз колко съм висока. Бях психически подготвена за тази развръзка.“ Изобел е наясно, че не всички жени имат нейния късмет. Много от тях живеят до края на живота си с травмата от неизвестното и от обрата в родилната зала. Единственото, за което съжалява, е, че е можела да си спести седмиците тревоги. И е убедена, че при втора бременност, ще настоява да роди със секцио. „Няма да мина втори път през всичко това“, категорична е жената.

Травмата от това да не те изслушат

Мария Букър споделя, че повечето майки търсят съвет от организацията „Birthrights“ (за защита правата на бременните), защото им е отказано цезарово сечение, защото не им е позволено да родят в специализирани центрове само с акушерка или защото не са успели да родят в домашни условия. „Когато желанията на бъдещите майки се игнорират, те са травмирани. Според статистиката те често страдат от посттравматично стресово разстройство“, допълва Букър.

През ноември 2021 г. от Кралския колеж за акушерки предупреждават за криза с персонала. Над 57% от анкетираните акушерки планират да напуснат работа заради ниския професионализъм и страха за здравето и безопасността на пациентите.

Синът на Мариса умира в 39-та седмица заради немарливост при проследяване на тоновете

Пандемията от коронавирус допълнително влоши ситуацията. 43-годишната Мариса работи като учител. Забременява през декември 2020 г. след 8 години опити и два спонтанни аборта. Заради наложения локдаун някои от консултациите с акушерката й се провеждат по телефона. По думите й срещите на живота са били твърде кратки. „Всички изглеждаха така, сякаш искат просто да приключим“, спомня си жената. Мариса не среща загриженост, а раздразнение и припряност. Понякога поведението на акушерката й е дори неадекватно. Веднъж, попитана дали движенията на бебето са регулярни и следват определена последователност, учителката признава, че не усеща то да се движи достатъчно. Въпреки това, здравният работник не предприема мерки. Синът на Мариса умира в 39-та седмица след отлепване на плацентата. „Ужасно беше да чакам в родилното отделение, знаейки, че детето ми е мъртво, и да слушам плача на другите бебета“, споделя с болка жената. Едва след като се случва непоправимото, един от лекарите я пита дали тоновете на сина й са били нормални през бременността. В гласа му тя долавя по-скоро упрек, че не е била нащрек, а не състрадание.

История на раждането

Според Мариса ролята на акушерката е изключително важна, затова й тяхната вина е не по-малка от тази на лекарите. Тя вижда тенденцията да се израждат бебетата основно по естествен път като нова, по-съвременна форма на феминизъм. Елиан Глейсър смята, че тази вълна е отговор на патриархалния контрол, упражняван доскоро върху ражданията. През първата половина на 20-ти век мъжете лекари са тези, които извеждат целия процес по раждането на бебето от дома в болницата. Често родилките биват упоявани и подлагани на травматични и ненужни интервенции.

„Образованите жени изпитват болка, защото се страхуват повече“

През 60-те и 70-те години естественото раждане добива широка популярност и е издигнато на пиедестал. Неговите поддръжници са убедени, че раждането без външна намеса, макар и с болка, има дълбок смисъл. Гинекологът Грантли Дик-Рийд обаче е на обратното мнение. Според него „природата не би причинила болка, ако раждането протича нормално." Той смята, че образованите жени се страхуват твърде много и това е причината за неприятните им усещания, и дава за пример „хората от развиващия се свят, които не са обременени с толкова информация и раждат много по-лесно.“ Глейсър е на мнение, че подобно отношение е расистко и същевременно насочено към бъдещите майки с добро образование.

Принципи на Асоциацията в подкрепа на естественото раждане

Философията на Дик-Рийд е в основата при създаването на Асоциацията в подкрепа на естественото раждане през 1956 г. Няколко дни преди публикуването на доклада на Дона Окъндън става ясно, че от сайта на организацията е изтрита информация, която призовава жените да родят по естествен път, тъй като „ще се чувстват по-удовлетворени“.

По време на бременността си Емили посещава курс, организиран от Асоциацията, като заявява своето желание да роди с цезарово сечение. „Инструкторът ни раздели на две групи в зависимост от типа раждане. Обясняваше ни колко лесно е вагиналното раждане, без да се споменава форцепс, разкъсвания и шевове. Когато заговори за секцио, започна да изброява колко много специалисти са нужни – анестезиолог, хирург, педиатър, акушерка и т.н.“ Според Емили неслучайно инструкторът е попитал всички как биха се чувствали, ако са заобиколени от толкова хора. Когато си тръгва, тя е твърдо решена да подаде оплакване срещу Асоциацията в подкрепа на естественото раждане. Отговорът от тяхна страна е следният: „Нашата цел не е да убедим жените да родят по единия или другия начин, а да им предоставим надеждна информация.“

Често дори с езикови средства обществото показва на жените кое раждане заслужава уважение и кое – не. Когато бебето е родено по естествен път, майката чува: „Поздравления! Справи се прекрасно!“, но, ако е родено с цезарово сечение, посланието зад думите обикновено е: „Страхлива си!“

Провал ли е раждането с цезарово сечение?

Това кара много жени да се чувстват провалени, затова че се нуждаят от лекарска намеса, докато раждат. Д-р Анушка Обийлак, акушер-гинеколог в Лондонска болница, разказва: „Родилките ми споделят, че са се провалили, защото всички са очаквали от тях да родят вагинално, а те не са успели. Задават си въпроса дали са достатъчно добри, щом не могат да родят бебетата си по естествен път.“

Често жените, които имат нужда от лекарска намеса или от болкоуспокояващи медикаменти, остават нечути. Отказът от страна на лекарите може да бъде директен, или завоалиран и деликатен, като например: „Нека първо да видим как ще тръгнат нещата.“

София Шафак, героинята от първата история, която ви разказахме, разкрива, че са й отказали болкоуспокояващи в ранния етап от контракциите. „Акушерката ме погледна невярващо, сякаш се преструвах, че ме боли“, допълва тя.

Афроамериканките умират 4 пъти по-често по време на бременност или раждане

Расизмът също играе важна роля. Проучванията сочат, че желанията и предпочитанията на жените с азиатски и афроамерикански произход по-често биват игнорирани. Афроамериканките умират по време на бременност или раждане 4 пъти по-често от останалите.

За щастие, има и добра новина. Великобритания е една от страните с най-нисък ръст на смъртност сред родилките в света. Докладът на Дона Окъндън със сигурност ще допринесе за запазването на тенденцията. Защото, както казва акушерката Леа Хазард, „всяко раждане е добро, ако накрая и майката, и бебето са здрави.“