По-добре сам, или за минимализма във взаимоотношенията, диктуван от инфлуенсърите

Напоследък се наблюдава тенденция сред част от младите хора, които не само избягват трупането на излишни вещи, но и безперспективните интимни взаимоотношения и „емоционалното объркване“, произтичащо често от тях. Те са привърженици на теорията за крайния минимализъм.

Роналд Банкс е на 21 години. В гардеробната си стая има около 60 чифта дънки, завидна колекция от обувки, а за тениските има специално крило в гардероба. В един момент той осъзнава, че това е прекалено и трябва да сложи край. Вади всяка дреха една по една, оглежда я внимателно. Вдъхновен от метода на Мари Кондо, той се пита защо я пази. Ако няма отговор, я заделя и по-късно дарява.

Минимализмът освобождава от нещата, които не добавят стойност към живота

Банкс е известен ютюбър, чийто канал има 130 000 фенове. Заснема видеата си от своето жилище в Уисконсин. Обзавеждането му се състои от диван, телевизор, дървена маса за хранене и четири стола, няколко растения и картини по стените. Има всичко, което му е нужно, за да живее нормално. Сам избира да живее минималистично, защото според него, „избирайки минимализма, човек живее с повече неща, които имат значение за него и с по-малко от тези, които нямат.“

По-малко, но по-пълноценни връзки

Но, освен от дрехите и излишните си вещи, Банкс прекъсва взаимоотношенията, които смята за безполезни. Той е част от група млади хора, за които освобождаването не включва само предмети или мебели, но и връзки, лишени от перспектива. Връзки, които създават главоболия и предизвикват объркване.

Ако приятелствата, които създават, не ги удовлетворяват, те просто слагат край, в търсене на по-качествени, макар и по-малобройни, връзки. Ако градът, в който живеят, вече не ги прави щастливи, те се местят. Някои от младежите дори не използват смартфон и не влизат в социалните мрежи, за да си спестят емоционалното обвързване със заобикалящия ги свят.

Роналд споделя, че смисълът на живота се крие отвъд материалните придобивки, но до голяма степен се определя от хората, с които се сприятелява. Той подхожда много предпазливо и към разходите си. Преди да купи нещо, анализира дали парите, които би дал, ще оправдаят нуждата. С други думи, младежът решава дали да направи даден разход въз основа на честотата на използване на придобивката.

Кели Стампс: животът ми може да се събере в един куфар

Кели Стампс е на 25 години и споделя вижданията на Роналд. Тя може да побере целия си живот в един куфар. В спалнята си младата жена има легло и будилник. Първоначално дори е искала да спи на матрак върху пода, но, когато разбира, че в Ню Йорк има много хлебарки, решава да си направи подматрачна рамка от… бетонни блокчета.

По отношение на личния си живот тя е категорична: „Предпочитам да съм сама, отколкото с хора, които ме карат да се чувствам така.“

В гардероба си има боти, семпли дамски бодита и изчистени, класически рокли. Всеки път, когато се мести в нов щат, жената продава част от дрехите си и си купува нови, които да отговарят на стила на мястото, където ще живее.

Холистичният й подход изключва повечето социални медии. Тя има профили единствено в Инстаграм и YouTube, при това за служебни цели, а телефонът й не е iPhone, а стар модел, който използва за обаждания.

“Опитвам се да се върна назад към начина на живот, който са водили хората преди нас. Телефон „iPhone“ струва почти 1000 долара. На мен ми е нужен апарат, от който да мога да се обадя на 911 например, в случай на спешна нужда.

В апартамента си Кели няма огледало. По нейните думи „няма смисъл да се опитва да впечатли хора, които не харесва.“

Тя има само четирима приятели, защото предпочита „да бъде сама, отколкото с хора, които я карат да се чувства така.“
„Преди около мен постоянно имаше много хора. Може би двайсетина. Наричах ги приятели. При толкова широк кръг от познанства, не могат да се изградят стабилни връзки.“

Според Стампс „откакто е станала по-взискателна към приятелите си, е израснала като човек. Времето, което се отделя на други хора, често ни лишава от възможността да откриваме нови неща и да се развиваме.“

Сексуалното въздържание като част от живота на минималиста?

Джеймс Суийтланд, също ютюбър минималист, решава да спре да излиза на срещи с момичета. Той смята, че така ще избегне част от емоционалните проблеми, които връзките, водят след себе си. „Спрях да ходя по срещи, а от известно време и не правя секс“, допълва Джеймс. Младежът вярва, че интимните взаимоотношения са загуба на време и енергия, които би могъл да вложи в други сфери от живота си.

Да има интимен партньор не е цел в живота му. На този етап той не го счита за приоритет. „Искам да се освободя от всичко, което не ми носи истинско удоволствие и удовлетворение“, признава младият мъж.

Не по-различен е подходът му към приятелите. Веднъж избрал да живее минималистично, той предприема експеримент, с който да отсее истинските сред тях. Спира да ги търси в продължение на няколко седмици и изчаква да разбере кой ще поеме инициативата да го направи пръв. За него това е знак, че е ценен и този човек си струва да остане в най-близкото му обкръжение. Младежът разчиства социалния си живот така, както разчиства гардероба си.

Той признава, че е бил шокиран от липсата на интерес от страна на някои негови приятели, на които той много е държал.

Голяма част от минималистите насочват усилията си най-вече към опростяване на физическия си живот, докато други предпочитат да ограничат значително престоя си в интернет пространството.

Всяка монета има две страни

25-годишната Лана Блейкли, която също има свой канал в Youtube, признава: „Години наред се чувствах добре да живея по този начин. Беше ми леко и свободно. Сега обаче мисля, че съм отишла твърде далеч.“

В един момент се оказва, че тя има само две чаши в кухнята и не може да посрещне приятели, защото няма достатъчно посуда и столове. Философията, която е трябвало да прави Лана по-щастлива, започва да й отнема елементарни удобства.

Джена Браун създава видеа, свързани с различните тенденции в начина на живот. Според нея тези млади хора имат достатъчно средства, за да живеят добре, тъй като имат постоянна работа и получават заплата всеки месец. Тя обаче споделя, че много от тях демонстрират минимализъм, без да вярват в него и да го практикуват наистина.

Тим Тарафас, YouTube инфлуенсър, е противник на минимализма, набрал популярност напоследък. Той описва видеата в платформата по следния начин: „Зад човека се виждат голи стени, той обикновено е облечен в черно и ни уверява как животът с най-основни материални придобивки носи безкрайно удовлетворение. Минимализмът се превърна в култ.“

Ролята на семейството

Опростеният начин на живот неминуемо се отразява и на членовете на семейството. Дженифър Улрих е щастлива, че съпругът й я подкрепя и помага. Тя споделя, че нито той, нито децата още са възприели нейните идеи, но са се примирили, че това е нейният избор.

Не всички минималисти живеят с малко средства и си купуват евтини стоки. Кели Стампс разкрива, че наемът на жилището й е много малка част от месечния й доход. Освен това тя си позволява в редките случаи, когато си купува нещо ново, то да е качествено и скъпо. Практиката й да продава дрехите си, преди да се премести в друг щат, също й помага да си позволява луксозни придобивки.

Въпреки негативите, свързани с минимализма, неговите привърженици твърдят, че са успели да открият истинското си Аз и че се чувстват щастливи.

Минималистът Николас Гарофола твърди, че аскетичният начин на живот е облекчил тревожността му

Николас Гарофола споделя, че благодарение на минималистичните си възгледи тревожността му е намаляла значително с времето. „Минимализмът ми помогна да открия нещата, които наистина си струват и да инвестирам времето и силите си само в тях“, казва той. Ограничавайки броя ежедневни решения, които му се налага да взема, Николас успява да се справи с умората, която се е натрупала в него през годините.

В гимназията Роналд Банкс е бил възприеман от своите връстници като спокоен и уверен човек, което обаче го е ограничавало. Всяка негова постъпка или придобивка е трябвало да отговаря на поставения етикет.

Не след дълго той осъзнава, че постоянните усилия да отговаря на изградения за него образ го затормозяват. Той се старае да бъде такъв, какъвто останалите очакват да бъде.

Роналд не е съгласен с показното минималистично поведение и призовава всеки човек, решил да промени живота си, да го направи, защото наистина иска да намери смисъл и цел в него.