Помага или вреди изкуственият интелект на човешкия мозък

Дали изкуственият интелект ни помага и улеснява, докато остаряваме, или точно обратното – потиска способността ни сами да се справяме с трудни ситуации? Пандемията ни наложи, повече от всякога, да търсим нови начини за връзка с останалия свят и любимите си хора. Компютрите и другите дигитални устройства са постоянно включени.

В Силиконовата долина се изобретяват непрекъснато нови технологични продукти и приложения. Устройства, снабдени с чип, задоволяват почти всяка човешка потребност. От хладилника получаваме известие, че трябва да купим мляко. С гласова команда можем да си пуснем музика. И какво ли още не.

Затрупани с толкова оферти за технологични изобретения, как разбираме кое е наистина полезно за нас и кое е просто поредната смарт джаджа на пазара? Под смарт джаджа се има предвид всяко устройство, което ни насочва, докато шофираме, помага при решаването на проблеми, отговаря на нашите въпроси и се актуализира и усъвършенства само.

Смарт продуктите зависят от алгоритми, разработени от инженери. Те са пример за изкуствен интелект (ИИ). Не искаме да омаловажаваме ни най-малко ролята на новите технологии в нашия свят. Те са изключително важни за събирането на големи количества информация и данни, както и за доброто функциониране на индустрията.

Сега обаче бихме искали да обърнем повече внимание на тяхното влияние върху потребителя, неговия живот и когнитивните му умения, тоест, уменията му да мисли, разсъждава и запомня.

Полезно или просто модерно?

Ако се чувстваме объркани, то това е защото повечето от нас не са инженери, измислящи решения за проблеми, които не знаят, че имат. Поне до момента, когато чуем за съществуването им от някоя реклама, в Туитър или Фейсбук, или пък от порасналия си внук. Как отсяваме полезното от модерното? Как разбираме дали даден продукт служи на паметта ни, или й вреди? Как преценяваме дали новото приложение улеснява живота ни, или просто замества собствените ни усилия да поддържаме мозъка си в добра форма?

За родените преди 40 и повече години изниква още един въпрос – кои технологии да използваме, за да улесним живота си на старини, но без да ни превземат и да ни правят зависими. Добър пример е смарт часовникът, който проследява местонахождението и пулса ни, но понякога напомня за част от болнично оборудване. По-възрастните хора не обичат да носят такъв тип часовници.

Някои устройства улесняват живота до такава степен, че буквално спират човешкото развитие или не ни позволяват да усъвършенстваме важни умения за справяне в трудни ситуации. А това не е полезно за човека. Знаете ли, че има продукти, които могат да броят вместо нас повторенията на упражненията, които правим? Сякаш сме забравили елементарно умение, придобито в началните класове.

В този свят, управляван от чипове и умни устройства, вече има хора, които сами са избрали да им бъде имплантирана пластина, с чиято помощ да отключват бързо вратата на офиса или да си включват компютъра.

Ако се интересувате от възможните и съвсем логични последици от технологичното бреме, което лежи върху плещите ни, прочетете книгата на Ювал Ноа Харари „Homo Deus: Кратка история на бъдещето.“ Авторът прави някои крайни, дори страховити, прогнози за живота ни в обозримо бъдеще.

Според Харари, историк, философ и писател, до края на 21-и век човешките същества ще бъдат повече хуманоиди, отколкото хора. Дали е добра, или лоша новина? Отговорът зависи от човека, който питаме. Харари споделя: „Ако инженерите не вземат под внимание етичния аспект, евентуалните последици и философската/ психологическата страна на случващото се, кой тогава?“

Житейският опит при решаване на проблеми

Харари дава за пример GPS устройство, наречено WAZE, което навигира шофьорите в час пик. Според него WAZE не е просто карта. Там милиони потребители актуализират пътния трафик, местата, където има задръстване или полицейски патрули. Да си представим шофьор, който навлиза в кръстовище и решава, че трябва да продължи надясно. Устройството го кара да смени посоката и, рано или късно, водачът осъзнава, че наистина така е трябвало да направи. 

Какво се случва с нашата собствена преценка и опита, който придобиваме, след като напътствията са на база постъпилата информация от други шофьори?

С напредването на възрастта, преценката и изборите, които правим, се основават на житейския ни опит за разрешаване на трудни ситуации и проблеми. При здравите хора това човешко умение се усъвършенства с годините. Да се доверим на 100% на създадени алгоритми, дори те да са най-надеждните, може да ни лиши от добра възможност да тренираме мозъка си и неговите когнитивни умения да анализира и помни.

Не става въпрос да се връщаме към добрите стари хартиени карти. Определено мобилното приложение ще се справи по-лесно с навигацията и няма да ни разсейва, докато шофираме. Истината е, че боравенето с позабравените пътни карти, отпечатани на хартия, носи много ползи за нас. Ориентирането в пространството изисква специални умения, както и увереност в самите нас. Да, ще отнеме малко повече време и няма да е така прецизно, но ще бъде страхотна тренировка за мозъка (а може би и за тялото).

Станфордски институт за изкуствен интелект, насочен към подобряване качеството на живот

През март 2019 г. в Станфордския университет бе учреден Институт за изкуствен интелект, насочен към подобряване качеството на живот. Мисията на учените в него е да подпомагат създаването на нови технологични продукти, без обаче това да вреди на човека, да влошава качеството му на живот или да намалява продуктивността му.

Две са гледните точки за това как изкуственият интелект променя живота ни през различните му етапи. Едната представлява историческа и философска препратка, а другата – научна и базирана на компютърните технологии. За съжаление, няма трета, която да обединява в себе си доводите и на компютърните специалисти, и на историците. Няма компромисна позиция, която да разглежда обективно влиянието на изкуствения интелект върху нас, хората.

Когнитивните и физическите упражнения са от ключово значение

За да поддържаме мозъка си в добро здраве и да развиваме когнитивните си способности, е важно да се сблъскваме с нови неща, да се изправяме срещу сложни ситуации и да решаваме сами проблемите си.

По-възрастният човек се нуждае от предизвикателства, които смарт устройствата отнемат, тъй като вземат решенията вместо него. Когнитивните упражнения са от огромно значение за поддържане на мозъка гъвкав и активно работещ, така както физическите упражнения се грижат за тонуса на тялото.

Ползите от смарт устройствата

Иновации в медицината

Разбира се, технологичните открития, които ни помагат в ежедневието, имат безспорно предимство. Те улесняват възрастните хора при изпълнение на по-трудни задачи като например да свирят на музикален инструмент, да решават сложни кръстословици или да учат нов език. Иновациите в медицинското оборудване и диагностичните процедури удължават живота на много пациенти. Устройства, които помагат на възрастни хора с много влошена памет, или „умни“ инвалидни колички, със сигурност подобряват качеството им на живот.

Роботи, които компенсират липсата на социални контакти при хората в напреднала възраст

Роботът може да потисне чувството на самота, което изпитва възрастен човек с ограничени двигателни способности. Пазарната ниша предлага десетки продукти на роботи, изглеждащи почти като хора или на кучета роботи. Те са способни да учат и могат да се нагаждат спрямо нуждите на човека до тях.

Сигурно скоро ще можем да ги научим да играят шах с нас? Но е възможно и много бързо да надминат нашите умения. Дали тогава ще искат да участват в играта? Може би. Ако решат да ни помогнат да станем още по-добри в шаха. Но това може да се случи само, ако изпитват емпатия.