Изкуственият интелект има добре развит умствен капацитет, но слаба памет
Ново изследване, проведено от учени от института „SISSA“ и норвежкия институт „Kavli“ за невронаука и изчисления върху невронните мрежи, сочи, че техниката на човешкия мозък за съхранение на спомени може да създава леко изопачени спомени, но от друга страна има голям капацитет и не допуска толкова „конфликти“ между тях, както се случва при изкуствения интелект. Резултатите са публикувани в списание „Physical Review Letters.“
През последните десетилетия изкуственият интелект се разви до неподозирани нива в различни области. Една от тях е шахът. През 1996 г. за първи път компютър, наречен Deep Blue, победи човек в играта. При това не случаен шахматист, а шампиона Гари Каспаров.
Невронните мрежи, било то истински или изкуствени, се изграждат чрез връзките между самите неврони. В резултат те стават по-силни или по-слаби, някои по-активни и лесно възбудими, други – не. Така се създава модел на активация, който ние наричаме „памет.“
Изкуственият интелект използва сложни дълги алгоритми, които периодично настройват и оптимизират невронните връзки. Човешкият мозък е избрал много по-лесен начин: всяка връзка между невроните се променя в зависимост от тяхната активност по едно и също време. Години наред учените твърдяха, че това ограничава броя спомени, които би могъл да съхрани, в сравнение с потенциала на изкуствения интелект.
Когато обаче става въпрос за капацитет на паметта и обработката на спомени, техниката, използвана от мозъка, е до голяма степен базирана на анализ на невронните мрежи при едно важно условие: че невроните могат да се приемат за бинарни единици.
Новото проучване хвърля различна светлина върху процесите, които протичат в мозъка. Според него по-малкият брой спомени, съхранявани с помощта на използваната от него стратегия, се дължи на напълно нереалистично очакване или предположение. Когато обаче опростената техника за промяна в самите невронни връзки се съчетае с биологично доказани модели за реакция от единични неврони, стратегията на човешкия мозък се представя също толкова добре, колкото алгоритмите на изкуствения интелект.
„Заглушаване“ на слабо активните неврони в мозъка
Колкото и смущаващо да звучи, причината е във възникващите грешки. Когато даден спомен се обработва ефективно, той може да бъде напълно идентичен с оригиналната информация, постъпила в мозъка, или поне съпоставим с нея. Чрез техниката, която той прилага, се обработват спомените, които не са идентични на постъпилата информация. Най-слабо активните неврони биват „заглушени“, тъй като не играят съществена роля при разграничаването на различните спомени, съхранявани в една и съща невронна мрежа. Целта на тяхното „заглушаване“, или потискане, е да се даде по-голямо поле за изява на онези неврони, които са много важни за процеса на запаметяване на входящата информация, както и да се увеличи капацитетът им.
Усилията на екипа акцентират върху това как биологично заложените в човека техники за учене и организиране на информацията са не по-малко ефективни от бавните алгоритми, присъщи на изкуствения интелект.
newswise.com/articles/artificial-intelligence-beats-us-in-chess-but-not-in-memory
Снимка: pixabay.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ХИЛЯДА МОЗЪКА: НОВА ТЕОРИЯ ЗА ИНТЕЛЕКТА - ДЖЕФ ХОКИНС - СИЕЛА
НовРОЗМАРИН лист капсули 350 мг * 100 NATURE'S WAY
СОЛГАР L - ТИРОЗИН капсули 500 мг * 50
ПРОМОХАЯ ЛАБС ОМЕГА 3 капсули 1000 мг * 100
ЗЛАТНО ЧУДО 1 ИМУНО 50 мл ВИТАГОЛД
АФА капсули 250 мг * 150 ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА
СТАТИЯТА е свързана към
- За свободното време
- Фреш наука
- Рефлексна дейност на нервната система
- Избор на добавки за засилване на паметта и концентрацията
- Система с изкуствен интелект подобрява скрининга за колоректален рак
- Особености на симпатиковия и парасимпатиковия дял
- Синапси
- Асоциативни корови зони
- Вегетативни функции на нервната система
- 12 тайни за лесно запаметяване на всичко
- Анозогнозия – не разбирам, че съм болен
- Видове неврони
Коментари към Изкуственият интелект има добре развит умствен капацитет, но слаба памет