Изкуственият интелект подпомага разбирането на човешкия мозък

Изследователят на Google Brain и последният носител на наградата "Тюринг" (A.M. Turing Award) Джефри Хинтън разказа за произхода на невронните мрежи (слоеве от математически функции, моделирани на принципа на биологичните неврони), както и за възможностите за осъществяване на изкуствен интелект (artificial intelligence) и последиците от това. Хинтън коментира още и начина, по който създаването на изкуствен интелект помага на учените да разберат как функционира човешкият мозък.

"Струва ми се, че няма друг начин, по който мозъкът може да работи." – заявява той.

Хинтън, който е прекарал последните си 30 години в разрешаването на едни от най-големите предизвикателства на изкуствения интелект, е наричан от много хора кръстникът на AI (абревиатура от английската дума за изкуствен интелект - artificial intelligence). Той популяризира идеята за невронни мрежи, или AI модели. Те са подредени във взаимосвързани слоеве, които предават сигнали и регулират синаптичното тегло на връзките. По този начин невронните мрежи извличат изводи, характеристики и функции от входните данни и се научават да правят прогнози.

Многослойните невронните мрежи бяха усъвършенствани, а изследователите на Google обясниха функционирането им детайлно в блог пост заедно с придружаващата го статия "Вниманието е всичко, от което се нуждаете" ("Attention Is All You Need"). Благодарение на механизмите за внимание, които калкулират динамично разликата в теглото на връзките, се превъзхождат най-модерните модели за езиков превод, като същевременно изискват значително по-малко изчисления.

Хинтън отбелязва и своето учудване от иновацията: "Не бих предположил през 2012-а, че в следващите 5 години ще сме способни да превеждаме между много езици, използвайки една и съща технология."

Заедно с колегите си, изследователят от Google Brain наскоро се обръща към визуалната кора на човек, за да черпи вдъхновение. "Човешкото зрение се нуждае от реконструктивен подход към ученето"-  казва Хинтън. "A както се оказва, техниките за реконструкция в компютърните визуални системи увеличават тяхната устойчивост на конфликтни атаки.

"Мозъчните специалисти се съгласяват с идеята, че ако имате две зони на кортекса, както и перцептуален път, който да води от едната част до другата, то със сигурност ще имате и обратен път." – разяснява Хинтън.

Казано с по-прости думи, Хинтън смята, че невролозите имат какво да научат от изследователите, разработващи изкуствен интелект. В действителност той вярва, че в бъдещето тези системи ще бъдат неконтролируеми и няма да подлежат на обучение, а сами ще събират нужното знание. Това напомня изключително много на човешкия тип учене – самоинициативно трупане на знания, както и изграждане на типове реакция срещу подбраната информация.

Този интердисциплинарен подход, по който може да се разглежда неврологията и изкуствения интелект, може да се окаже ключът и към една от най-големите мистерии на човешкия мозък – сънищата.

Хилтън заключва с хипотезата, че за още няколко години ние като хора няма да научим много, но съвременните гласови асистенти са доста умни. Веднъж разберат ли как наистина да водят разговор, те ще могат да предоставят цялата информация, с която разполагат, обучавайки деца и хора. Това е бъдещето, което ни очаква.

Редактор: Милена Минчева

Източник: venturebeat.com

Снимки: freepik.com