Погача за новородено бебе

Погачата (пита за здраве) за новородено бебе се прави на 40-ия ден от неговото раждане. Традицията води своето начало от далечното минало, когато се е считало, че родилката е "нечиста" и все още с бебето са между живота и смъртта. Когато новороденото навърши 40 дни, в църквата се четат "чисти молитви" и майката и бебето вече са готови да се представят в обществото.

"Чиста молитва" за майката и бебето

40-тият ден трябва да е първият, в който майката и новороденото влизат в православната църква. Придружават ги най-близките, които държат запалена свещ, докато свещеникът чете гореспоменатата вече "чиста молитва."

Погача за здраве

По стар български обичай погачата се замесва от майката на бебето или от млада жена, като задължително условие е и двамата родители на този, който приготвя питата за здраве, да са живи. Питката е сладка, и докато се меси, се наричат пожелания за малкото човече - за здраве, щастливо детство, просперитет и пр. Върху нея не се поставят никакви украси. След като се изпече, се маже с мед, за да е сладък животът на бебчето. 

Орисници на бебето

На питата се канят само жени, които всъщност са орисниците на бебето. Майката поставя на входната врата червен конец, преди да са дошли гостите, за да пази дома и съответно мъничето от зли духове и сили. Върху питата се поставя бяла кърпа и всяка орисница оставя в нея пари, след което срещуположните краища се завързват нито хлабаво, нито стегнато. Така вашето дете няма да бъде нито много стиснато, нито пък ще бъде с широки пръсти. Кърпата се поставя на възможно най-високото място, за да има високи цели в живота и да ги постига с лекота.

Следващият важен момент от погачата за здраве е нейното разчупване над главите на майката и бебето, за да са сити през целия живот. Първото парче се отделя за Богородица, която е покровителка на майките. След това се изяжда от майката с мед и шарена сол, за да му е сладък и шарен животът. Ако тя прецени, може да даде залък от първото парче на някоя от орисниците, за която знае, че иска да забременее. Погачата се раздава и на останалите гостенки, като нито едно от парчетата не се изнася от дома на бебето, за да остане целият късмет и благоденствие с него.

Всяка от орисниците държи бебето на ръце за известно време, като му прошепва своите пожелания.

Сито с орехи

По стар български обичай на питата за здраве задължително присъства сито, в което се поставят орехи. То се разлюлява, за да бъде детето игриво и немирно. След това би могло да се постави нависоко, за да порасне високо детенцето. В различните части на България обичаят се изпълнява по различен начин, за да предопредели някои качества на мъничето. В Западна България например орисниците носят със себе си червени чушки, кромид и яйца, които поставят в ситото и символизират здраве и устойчивост към болести. 

Трапезата

На трапезата присъстват единствено сладкиши, за да е сладък животът на детето. Гостенките също носят сладки храни в дома на майката и бебето, отново с тази цел. На масата се поставят сурови орехови ядки, които се разчупват, за да е оправна рожбата. Пие се и алкохол за здраве.

Конци от дрехите на орисниците

На тръгване всички орисници оставят по един конец от своите дрехи до леглото на детето, за да не му "откраднат" съня. Този обичай се изпълнява, за да спи бебето спокойно през нощта и да не плаче дълго.

Снимка: pixabay.com