Начало Лайфстайл За свободното време Фреш наука Нова теория за образуването на Луната: какво е синестия

Нова теория за образуването на Луната: какво е синестия

Нова теория за образуването на Луната: какво е синестия - изображение

Най-поддържаната теория за възникването на Луната гласи, че тя се е образувала при сблъсъка на някакво небесно тяло със Земята, при който в космоса е изхвърлена материя.

Но ново изследване предполага, че е възможно нашият естествен спътник да се е формирал от пръстена на изпарила се планета. Тази нова хипотеза би могла да даде обяснение на някои несъответствия при горната теория.

Синeстия е и все още само хипотетично явление. Тя представлява бързо въртящ се облак от скална маса и прах с форма на поничка, който може да е част от процеса на образуване на скалистите планети в Слънчевата система и в космоса въобще.

Синестия
Синестия е бързо въртяща се маса от изпарена скала с форма на поничка. Според учените това е ранна фаза в процеса по формирането на Земята.

Според статията, публикувана миналата година от завършилия Харвард Саймън Лок и Сара Стюарт от планетариума UC Davis, синестия се образува, когато два обекта с размерите на планета в протопланетарния диск се сблъскат, в резултат на което облак от нажежен прах и течност с формата на торус се завъртат около разтопеното ядро. След това се разпада под въздействието на собствената си гравитация и се превръща в планета.

Според Лок и Стюарт именно по време на синестията на Земята се формира Луната, а не при сблъсъка на небесно тяло с размера на Марс, наречено Тея, преди 4.5 милиарда години.

„Това ново изследване обяснява характеристики на Луната, които са трудно обясними чрез съществуващите идеи,“ казва Стюарт. „Луната е химически почти идентична със Земята, но има някои различия. Това е първият модел, който може да обясни някои особености в състава й.“

Например, за разлика от Земята, Луната притежава много по-малко летливи елементи като мед, калий, натрий и цинк . Именно за тази особеност не съществуваше достатъчно добро обяснение досега.
Според новата теория на Лок и Стюарт, Тея може би все пак е съществувала и наистина се е сблъскала със Земята, но вместо да е отчупила парче от формиращата се планета, тя е създала пръстен, който впоследствие се е превърнал в Луната.

При синестията са се изпарили около 10% от Земята, а останалото би трябвало да е било течна скала. Именно това е семето на Луната – относително малко парче течна скала, отчупено от центъра на синестията.

При охлаждането на синестията и прибирането й в ядрото, дъждът от тези течни скали накрая е паднал върху лунното ядро.

„С времето цялата структура се е смалила, а Луната се е появила от изпаренията,“ казва Лок. „Накрая цялата синестия кондензира и онова, което остава, е топка от въртяща се течност, от която се образува Земята, такава, каквато я познаваме днес.“

Този нов модел би могъл да реши и проблема с липсващите летливи елементи, като същевременно отговаря на изотопното сходство, тъй като и Земята, и Луната се формират от една и съща синестия.
Но тъй като Луната се образува в среда от изпарения с налягане, равняващо се на десетки атмосфери, и температура между 2 200 и 3 300 градуса Целзий, при процеса са се изпарили и въпросните химични елементи.

Но трябва да се има предвид, че това все още е хипотеза, която предстои да бъде доразработена. Явлението синестия никога не е наблюдавано от астрономи и трябва да се открият емпирични доказателства за съществуването му. Изследването на проби от Луната може да помогне на учените да преценят каква е вероятността този сценарий наистина да се е случил.

„Това е основен модел. Направихме изчисления на всеки от процесите, които са довели до образуването на Луната и те показаха, че моделът може да е верен, но съществуват аспекти от теорията, които се нуждаят от повече изследвания,“ казва Лок.

„Например, когато Луната се намирала в изпаренията, какво им прави? Как ги смущава? Как потокът от изпарения преминава през Луната? Това са нещата, към които трябва да се върнем да проучим по-подробно.“

Изследването е публикувано в научното списание Journal of Geophysical Research.

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: sciencealert.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСнимкиИсторияЛюбопитноАнкетиДиетиЗдравни съвети