Теории за образуване на Луната

Различните култури по света имат свои собствени теории за Луната. Всъщност историите за небесното тяло датират от хиляди години, заемайки важно място в митологиите на древните цивилизации – китайска, гръцка, ацтекска. През годините интересът към Луната не стихва и съвременните учени и астрономи предлагат различни теории и хипотези за образуването й, които се обсъждат и до днес.

Луната и Земята са образувани заедно

Тази хипотеза е първата от три по-стари твърдения, описващи начина, по който се е формирала Луната. Теорията предполага, че Луната и Земята се образуват по едно и също време от първичен акреционен диск (околозвезден диск) – структура, образувана от разпръсната материя (газ, плазма, прах или частици) – което би помогнало да се обяснят геоложките прилики между двете небесни тела. С течение на времето газът се преобразува в материал и отломки, които се изтеглят с цел прикрепяне към едно от двете тела. В случая Земята успява да привлече повече маса, което води до развитие на доминиращо гравитационно поле – причина Луната да започне да обикаля около нея. Критиците обаче отбелязват, че тази теория не успява да обясни текущия ъглов импулс на Луната (физична величина, характеризираща твърдо тяло при въртенето му около дадена ос).

Откъсната земна кора формира Луната

Според друга ранна теория скоростта на въртене на Земята е била толкова висока, че предизвиква отделяне на парчета материал, които на по-късен етап формират Луната. Въпреки че теориите за делене изглеждат убедителни, тъй като съставът на мантията на Земята и Луната са сходни, те биват отхвърлени с течение на времето, защото никой не успява да ги защити научно. По-конкретно, учените просто не вярват, че Земята някога се е въртяла достатъчно бързо, за да се откъсне материал от нея. Освен това досега не са намерени доказателства за подобно твърдение.

>>> Необичайни митове и теории за Луната

Земята улавя преминаващата луна в своята орбита

Третата от по-старите теории предполага, че Луната се е образувала извън гравитационното поле на Земята. Някои учени смятат, че е възможно дори да е била в „плен“ на друга планета за известно време. Според теорията на по-късен етап Луната преминава близо до Земята, което е причина да бъде привлечена от нея. Въпреки че се смята, че други планети, като например Марс, успяват да уловят малки астероиди, които превръщат в техни луни, учените все още не могат да разгадаят как точно скоростта на Луната намалява достатъчно, за да остане в орбитата на Земята. В допълнение, теориите за улавяне изпадат в немилост, след като учените откриват, че Земята и Луната са геологически подобни тела.

Луната е образувана от останките от Тея

Това е първата от трите теории, чиято основа идея е сблъсък на планета с размерите на Марс, наречена Тея, със Земята. Според нея след удара между двете небесни тела, Земята остава сравнително непокътната, а Тея се разпада, тъй като е съставена от различен, по-слаб материал. Парчетата от нея обаче се сливат и образуват Луната.

Въпреки че теорията е убедителна, учените я отхвърлят, тъй като Земята и Луната са съставени от подобни елементи (по-специално, силиций и кислород) в сходни концентрации.

Разпадането на Тея и Земята води до синестия

Възможно ли е ударът между Тея и Земята да е бил толкова силен, че и двете тела да се разпаднат? Някои учени предполагат, че сблъсъкът между двете небесни тела води до синестия – бързо въртящ се облак от скална маса и прах, който може да е част от процеса на образуване на скалистите планети в Слънчевата система и в космоса въобще. Те твърдят, че синестията смесва химическите елементи, характерни за Земята и Луната, равномерно. С течение на времето материалът от външната страна на въртящия се облак се слива и образува Луната, докато останала част формира Земята.

Сблъсък на две подобни тела

Според тази теория Тея и Земята имат сходна структура и са изградени от еднакви химични елементи. Тук обаче възниква въпросът: Как се е образувала Тея? Може би двете небесни тела са образувани от противоположните страни на един и същ акреционен диск, чийто материал е разпръснат равномерно навсякъде. Според учените в даден етап Тея се отдалечава от първоначалното си местоположение, което в крайна сметка води до сблъсъка й със Земята и образуването на Луната.

Хипотеза за множество сблъсъци

Тази теория предполага, че ранната Земя е била ударена не от един, а от няколко обекта. Смята се, че всеки сблъсък създава поле от отломки, образуващи няколко малки луни, които в крайна сметка се сливат и формират Луната. Механизмите, които обясняват как отделните луни се събират в едно по-голямо тяло, обаче все още не са описани.