Не знам кой си, но знам, че те обичам: любов по-силна от забравата

Представяме ви една история за истинската любов, която е по-силна от забравата. И за вярата, която ни помага да продължим напред, дори когато нещастието ни споходи.

“Майката на сина ми няма представа кой съм аз. Но ме обича.", така започва разказа си Стив - влюбен съпруг и грижовен баща.

"Преди 7 години съпругата ми и аз очаквахме първото ни дете - вълнуващ момент в нашия живот. Неизвестните пред нас бяха много, а очакванията и тревожността от това, че ще бъдем родители за пръв път, белязаха ежедневието ни.

Въпреки че бременността на Камър се развиваше нормално, тя започна да повръща често в третия триместър. В 33-та гестационна седмица я оставих в болницата, където тя изпадна в тежко състояние. Лекарите извършиха спешно секцио, за да извадят на бял свят нашето красиво момче Гавин. Минути по-късно жена ми получи инсулт, който изтри нейната краткосрочна и дългосрочна памет. Специалистите определиха състоянието й като “изключително рядък случай.”

Впоследствие разбрахме, че тя е имала прееклампсия, но вече бе твърде късно.

Беше изпаднала в еклампсия* и започна да получава гърчове. След това се случи и инсултът. Когато докторът ми каза: „Стив, Камър получи тежка мозъчна травма. Само времето ще покаже, но засега спомените й са изтрити", се почувствах в безизходица. В онзи момент осъзнах, че любовта на живота ми и майката на сина ми не си спомня за нас. Бях напълно опустошен.

На следващия ден й обещах пред болничното легло, че никога няма да се откажа семейството ни. След 25 дни тя напусна болницата, а след 35 синът ни си дойде у дома. Тя не знаеше кои сме ние, но усещах, че ми вярваше и това улесни нашата борба.

И така семейството ни започна втори живот.

Когато Камър изгуби паметта си, започнах да търся начини тя да си спомни десетгодишната ни връзка. Затова реших ида напиша книгата “But I Know I Love You”( “Но знам, че те обичам”). В нея описах всички подробности от първата ни среща до раждането на Гавин. 

“Камър постигна много добри резултати в процеса по възстановяване. С търпение и упорит труд, съпругата ми се подобряваше. Отне около 1 година, за да си спомни името ми и това на сина ни Гавин, но когато тя го направи, беше страхотно! Бях обнадежден!

Година по-късно бяхме изправени пред ново предизвикателство. Камър започна системно да получава припадъци. Сблъскахме се с кошмара на епилепсията. Жена ми започна да приема много лекарства, които невинаги й помагаха. За около 6 години тя получи приблизително 400 припадъка.

Никога няма да забравя момента, в който се прибрахме за първи път от болницата. Седяхме на дивана и тя ми каза: „Не знам кой си, но знам, че те обичам.“ И това са думите, които ме мотивират и до днес!

Когато се запознах с Камър, тя ме научи как да бъда по-добър човек и това е, качеството, което обичам най-много в нея. Тогава нещастията ни се случиха едно след друго. Беше ми трудно. Не можех да приема факта, че тя не си спомня нашата любов.

Приех факта, че тя няма представа кой съм, но знам, че ме обича и съм сигурен, че един ден ще преодолеем всички трудности. Камър е и аз винаги сме имали вяра в Бог. Живеем с надеждата за по-добри дни. Мотото на нашето семейство е: никога не се отказвай и винаги бъди позитивен!

*Еклампсията е усложнение на прееклампсията – силно повишаване на кръвното налягане и теглото по време на бременност.