Невероятно, но факт: Служителите се чувстват по-добре без служебни партита

Пандемията сложи край на някои традиции в офиса като задължителната торта по повод рожден ден, така наречените happy hours (време, когато колегите се събират да си побъбрят след работа) и понякога неприятните, но препоръчителни, съвместни забавления. За повечето служители това донесе голямо облекчение.

Почти всеки човек би се зарадвал на пица парти, групова екскурзия или друго забавление, което няма общо със служебните му задължения.
Истината е, че те са по-подходящи за ученици в трети клас. Ако сте от хората, които присъстват на поредния тиймбилдинг, защото трябва, а не защото ви харесва, или пък празнувате с останалите в конферентната зала само защото не искате да смятат, че се „цепите“, подобни идеи вероятно ви се струват кошмарни.

Какво се промени след коронавируса?

През последните две години културата в офиса се промени до неузнаваемост. Забавленията останаха в миналото, а сбирките с колегите се осъществяваха онлайн. Нямаше шумни празненства по повод нечий рожден ден, нито пък питиета в бара след работа.

Днес, макар повечето служители да са се завърнали в офисите, обстановката е по-различна. Трудно е да се организират мероприятия, когато някои все още работят от вкъщи. Освен това много хора пренаредиха приоритетите си и вече предпочитат да се приберат при семействата след края на работния ден. Задължителните служебни партита вече не са на мода, което обаче не означава, че служителите не се нуждаят от друга, по-приятна форма за развлечение. По-напредничавите компании търсят креативни начини за сплотяване на екипите си, сондират мнения на какъв тип събитие биха отишли наистина по собствено желание, а не по задължение.

Не на служебните партита

Пол Лопушински, основател на консултантската фирма „Playficient“, споделя: „Десетилетия наред, за добро или лошо, компаниите полагаха усилия за превърнат офисите си в приятни и забавни места. През последните 20-25 години странните хрумки в интериора станаха традиция. Фотьойли тип „барбарон“, цветни кресла, eлектронни игри във фоайето или тенис на маса. Само че тези решения сякаш са по-подходящи за детска градина, а не за работно място. Всичко започна първо във високотехнологичните компании, а останалите последваха техния пример.“

Екстрите в офиса – трик за задържане на служителите по-дълго на работа

Според Лопушински новата офис култура няма за цел да забавлява и отпуска служителите, а да ги задържи колкото се може по-дълго там. „Тенис на маса, автомат за наливна бира. От теб се очаква да останеш в края на работния ден за събирането на колегите. Никога не е било задължително, ако обаче не останеш, рано или късно се използва срещу теб, под предлог, че не си „екипен играч“.

Дори в офисите, в които липсват някои наистина шантави развлечения като например подът да е покрит с малки топки и човек да работи с лаптопа, докато е потънал в тях, дълго време се поддържаше идеята, че точното място за забавления е именно там. Вероятно има хора, като екстровертите, за които подобна атмосфера би била приятна и разпускаща. За почти всички други обаче тя е по-скоро наказание, или най-малко досада. „Никой не иска да му налагат, че днес е Денят на хавайската риза. В същото време посмей да не участваш“, казва Ейдриан Готстик, автор на книги, свързани с подобряване ангажираността на екипа.

Фалшът и привидната хармония

Участието в мероприятия „защото трябва“ засилва така наречения „корпоративен култ“. Лопушински добавя: „Накрая всеки присъстващ просто лепва фалшивата си усмивка и казва „О, да, разбира се! Тук е прекрасно, а и аз много обичам такива събирания. Нещо като култура на привидна хармония в условията на дисхармония.“

Липсата на сбирки в конферентната зала и на работни обеди по време на пандемията показа, че всъщност, за да работиш ефективно, не е нужно да се намираш в специално създадена среда, която предлага забавления и куп екстри. Много служители осъзнаха, че балансът между работата и личния живот е важен и настояха пред своите работодатели да им се осигури по-голяма гъвкавост.

Според Готстик коронавирусът промени начина ни на мислене. Днес хората са много по-малко склонни да правят нещо против волята си. Той споделя: „Мисля, че пандемията ни направи по-гневни и цинични. По-малко търпими сме към всичко, което ни дразни.“

Отчаяните опити на някои работодатели да сплотят и ангажират екипите си доведоха до появата на виртуални тиймбилдинги, което разочарова много от подчинените им.

Инициативата е в ръцете на служителите, не на ръководителите

Лопушински не смята, че колегите са спрели да прекарват време заедно, просто го правят по различен начин. Начин, който им доставя удоволствие. Той забелязва, че по време на пандемията повечето инициативи се организират не от мениджърите, а от служителите. Някои например провеждат йога клас в платформата „Зуум“, други тестват кулинарните си умения. „Много по-приятно е, когато правиш нещо по желание, а не, защото някой друг ти е казал, че трябва”, отбелязва още експертът.

Ефектът от срещите „wine and whine“

Готстик наблюдава същата тенденция сред своите клиенти през последните две години. Една от американските корпорации, с които работи, въвежда петъчни виртуални срещи, наречени “wine-and-whine”. Човек може да си вземе питие, или пък не, няма значение. Идеята е да се включи и непременно да се оплаче от изминалата седмица. Срещите продължават един час и всеки има правото да мърмори по адрес на вечно недоволни клиенти или на ужасните си шефове.

За разлика от токсичната или негативната среда, възможността да се оплачат от съдбата си позволява на служителите да изпуснат парата и натрупаното през седмицата напрежение, след което да се отдадат на заслужена почивка през уикенда. Така в понеделник е много по-вероятно да пристигнат в офиса презаредени и усмихнати. Готстик споделя, че тази традиция продължава да се следва във въпросната компания.

Според него „работодателите са наясно, че трябва да намерят по-добри начини за сближаване на колективите си. Не става въпрос за поредното парти, а за придаване на смисъл на самото събитие и за това да накараш своите подчинени сами да пожелаят да присъстват.“

Служителите трябва да имат добра причина да се върнат обратно в офиса след пандемията

Днес, след повече от две години дистанционна работа, много от служителите не желаят да се завърнат в офисите. По данни от американското изследване „Pew Research“ от 2022 г., близо 60% от работещите от дома са признали, че предпочитат да продължат да работят от вкъщи. Някои от тях напускат, когато бъдат принудени да се върнат. Готстик е убеден, че работодателите трябва да примамят подчинените си по някакъв начин.

>>> Дистанционна работа: новият нормален начин на работа крие и своите рискове

Част от тях вече го правят. Или поне опитват. Предлагат се храна, безплатни тениски или частни концерти на известни певци. Проблемът е, че подобни инициативи дават краткотраен резултат, а ентусиазмът бързо спада, когато служителите се върнат на бюрата си.

„Един от клиентите ми наскоро отвори нов офис. Преди това хората също работеха, но дистанционно. Имаше грандиозно парти, на което присъстваха около 90% от служителите. Всички много се забавляваха и нямаха търпение да се видят отново. Но в понеделник се появиха може би 10% от тях. Имат огромното желание да се виждат, но продължават да предпочитат да работят от дома си“, разказва Готстик.

Краят на безсмислените забавления 

Страхотните партита изглежда, че имат някакъв ефект, но той не е дългосрочен. Забавлението трябва да има смисъл. Трябва да може да мотивира служителите и да ги накара да се върнат в офиса. Събирането по повод рождения ден на някой колега не е достатъчно. Нужно е нещо повече, изпълнено със значение. Срещите на чаша питие, когато всеки може да се оплаче от работата си, както и всяко друго мероприятие, което не изисква от хората да остават след работно време, са чудесна възможност за сплотяване на колектива.

Време е също така работодателите да разберат, че има хора, които просто не желаят да присъстват на тези събития и не бива да използват нежеланието им срещу тях.

„Присъствието на служебната сбирка не трябва да бъде по задължение или пък да събужда чувство на вина. Всеки би трябвало да има възможността да не присъства“, добавя още Готстик.

Разбира се, ползите от намирането на дългосрочни решения не са само за служителите. Сближаването на колегите по естествен начин би имало много по-голям положителен ефект върху представянето им, а оттам и върху печалбата.

След всичко, през което преминахме, със сигурност се нуждаем от приятна компания и преживявания. Но не по начина, който познаваме. Пандемията ни научи, че времето е ценно. Всяка минута е ценна. Затова, ако работодателите желаят да ни ангажират, трябва да го направят мъдро. Да внесат смисъл, за да знаем, че тези часове не са били пропилени.