Начало Лайфстайл За свободното време Непозната земя Морски номади от Индонезия с уголемен далак вследствие на генетични изменения

Морски номади от Индонезия с уголемен далак вследствие на генетични изменения

Морски номади от Индонезия с уголемен далак вследствие на генетични изменения - изображение

Номадското племе Баджаоу, което живее в Индонезия, е известно с невероятните си умения, свързани с гмуркането на изключителни дълбочини и задържането на въздуха си за забележително дълго време. Начинът на живот и тясната връзка с водата са довели до значителни изменения във физиологията на местното население, а именно уголемен далак.

Представители на номадксото племе Баджаоу

Докато представителите на племето Баджаоу могат да задържат дъха си под вода в продължение на 13 минути, те не представляват единствените впечатляващи морски номади в тази част на света. В Южна Корея възрастните жени хаеньо често практикуват свободно гмуркане, за да събират миди от дъното на океана, а децата от общността Мокен в Тайланд могат да виждат два пъти по-добре под водата от обикновения човек. Всички промени във физиологията заради гмуркането при тези хората са се случили по време на живота на всеки индивид – децата от Европа например също са успели да развият подобрено зрение като децата Мокен, след като са били тренирани достатъчно дълго.

Именно поради това последното научно откритие, касаещо представителите на племето Баджаоу, е толкова вълнуващо. Уголемените далаци на номадската общност са резултат от генетична еволюция. Мелиса Илардо от Университета "Копенхаген" е първата, която предполага, че анатомията на местното население може да е изменена по подобен начин като други бозайници, които се гмуркат надълбоко.

Деца от номадксото племе Баджаоу

Мелиса Илардо обяснява, че далакът играе централна роля за така наречения рефлекс за гмуркане на бозайниците. Когато човек скочи в студена вода (или дори когато напръска лицето си с вода), ритъмът на сърцето мигновено се забавя. В същото време кръвоносните съдове в крайниците се свиват, за да може богата на кислород кръв да се концентрира в сърцето и мозъка. В далака се съдържа обогатените с кислород кръвни клетки, които могат са на разположение в случай на внезапна нужда.

"При тюлените далакът е като естествен акваланг – органът може да съдържа повече от 20 литра червени кръвни клетки и по време на гмуркането се свива значително, като по този начин изтласква богата на кислород кръв в останалата част на тялото" – споделя Алекс Хътчинсън, автор на книгата "Издръжливост: Ум, тяло и невероятните граници на човешките възможности". "Функцията на далака при хората е подобна, но не чак толкова ефективна като при други бозайници" – добавя Алекс Хътчинсън.

Генетичната еволюция при гмуркачите

Мелиса Илардо и нейният екип използват ултразвукова техника и анализират проби от слюнката на представители на племето Баджаоу и техните съседи общността Салуан, които живеят на сушата. Учените откриват, че далаците на морските номади са с 50% по-големи от тези на племето Салуан. Още по-изненадващ е фактът, че органът на представителите на Баджаоу е изменен дори и при хората, които никога не са практикували свободното гмуркане. След това изследователите откриват, че морските номади притежават допълнителен ген (PDE10A), който не се наблюдава сред племето Салуан. Според предишни научни доклади този определен ген контролира нивата на хормоните в щитовидната жлеза, които регулират размера на далака при мишките.

Резултатите от проучването на Мелиса Илардо и нейния екип представят доказателство за генетични адаптации вследствие от гмуркането при хората. Данните от изследването могат да спомогнат за справянето със заболяването хипоксия – рязкото намаляване на кислорода в тялото, причинено от усложнения от белодробна болест, сърдечни проблеми или други причини. Задържането на дъха под вода е вид хипоксия.

"Това е първият случай, когато можем да изследваме генетичните промени в хората. Резултатите от проучването ще ни помогнат да свържем генетичните особености и физиологичната реакция, причинена от хипоксия. Това е експеримент за развитието на хипоксията, който природата ни предоставя и ни позволява да изследваме хората по начин, немислим в лабораторни условия" – разказва д-р Размус Нийлсън, супервайзърът на Мелиса Илардо.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: curiosity.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСнимкиСпортЛюбопитноИстория