Какво представлява самолетопоклонничеството, наричано още карго култ

Самолетопоклонничеството, наричано още карго култ, е най-младата световна "религия", която набира все по-голяма популярност след племената, населяващи няколко острова в Тихия Океан. Нейни наченки се наблюдават още от XIX век, а към днешна дата карго култът е разпространен в над 200 племена.

Как и къде се заражда карго култът?

Тази религиозна практика се появява в резултат от първата среща на туземците с напредналите технологии. Карго култът набира огромна популярност по време на Втората световна война и след нея, когато местните племена стават свидетели как материални блага в големи количества биват доставяни от американските и японските военнослужещи. Зашеметени от невижданите досега машини, натоварени с храна и други стоки, те логично заключават, че всичко това е дар е боговете.

Най-интересното в случая е, че самолетопоклонничеството възниква на отдалечени острови, които се различават не само по своите географски координати, но и в културно отношение. Етнографите и антрополозите от цял свят наблюдават издигането на карго култа в Соломоновите о-ви, о-в Фиджи и Нова Каледония. За най-ранен от тях се счита този в Папуа, Нова Гвинея, известен като "вайлалското безумие". Местните племена, папуасите, са вярвали, че техните починали предци ще се върнат при тях, преродени в бледолики, с призрачен платноход, който е натоварен с инструменти, консерви и други чудни неща, които са виждали у белите хора. Незнайно защо са счели за необходимо да се напият с кава /питие от местно растение, което притежава халюциногенни свойства/, за да ускорят пристигането на платнохода и така цели месеци са били под влиянието на тежко наркотично опиянение.

Историята за Джон Фрум (John Frum)

Към днешна дата най-разпространената форма на карго култа е почитането на Джон Фрум /John Frum, John From America/, което се чества всяка година на 15 февруари. Голи до кръста местни младежи маршируват с бамбукови пръчки, боядисани предупредително с червена боя, а на гърдите и гърбовете им с големи букви е изписан надписът "USA". Пред грубо издялан пилон с развяващ се избелял американски флаг стои мирно брадат вожд, който приема парада. Той е облечен в син костюм, а през рамото му е преметната лента. На това място се развяват и по-малки знамена - на Вануату, на Франция /чиято колония бяха Новите Хебриди до 1980 година/ и на австралийските аборигени.

Според преданието, Фрум се явява за първи път пред старейшините на островчето Тана през 30-те години на ХХ век, като им заявява, че ще ги спаси от мисионерите, които не уважават техните традиции и обичаи. Той ги посъветвал да не приемат привичките на белите, техните пари и дрехи, и да се върнат към своите обичаи - да пият кава, да се молят на камъните и да танцуват племенните си танци.

Островитяните така и направили - изхвърлили парите в морето и започнали да колят свинете, без да мислят за следващия ден. Готвейки се да посрещнат своя месия с почести, икономиката на острова тръгва стремглаво надолу и колониалните власти арестуват най-ревностните проповедници на карго култа. През 1941 година те биват изпратени в затвор, намиращ се на съседния остров, в столицата на Новите Хебриди, Портвил.

Самолетопоклонничеството набира още по-голяма сила през следващата година, когато хиляди американски войници пристигат в Новите Хебриди, за да го използват като плацдарм във войната с Япония. Те започват да строят военни бази, летища, болници и мостове, като привличат туземците за работна ръка и ги хранят богато. Шоколадът, цигарите и кока-колата били в изобилие, а за островитяните, които били на постоянна диета, това било сбъдната мечта.   

Американските военни се стремят с всички сили да опровергаят съществуването на Джон Фрум и дори изпращат специална пропагандна мисия, но по този начин единствено засилват мистицизма на "каргото". Още повече, че след края на войната избутват с булдозери в морето всички ненужни джипове, оборудване и резервни части за самолети на съседния остров Еспирито Санто, с което разпалват местните вярвания за непресъхващия рог на изобилието. Местността получава прозвището "нос Милион долара", тъй като 60 години след това гмуркачите продължават да вадят от дъното парчета от двигатели на самолети и затворени бутилки с кока-кола.

Жителите на остров Тана не остават да чакат със скръстени ръце след края на войната и изсичат гората в северната част на острова, за да направят писта, където да кацат металните птици с "карго". На много от островите в Тихия океан населението започва да строи бамбукови кули, за да привлече вниманието на самолетите. Те избират най-красивата /най-дебелата/ жена от племето, която влиза в ролята на радиостанция и я омотават с жици. След това специално излъчен от тях "радист" танцува с нея и крещи в пъпа й: "Първи, първи! Тук втори", но самолети така и не пристигат. И така самолетопоклонниците се принуждават да се откажат от мечтата си за богатство и щастие, но не и тези на остров Тана.

Снимки: flickr.com, pexels.com