Секс, еманципация и матриархат насред Сахара: жените от племето Туарег

Векове наред номадското племе Туарег кръстосва пустинята Сахара, понякога водено от слепци, които използват усъвършенстваното си обоняние и вкус, за да изберат безопасен път през постоянно променящите се пясъци.

Мъжете от това племе са известни като "сините мъже на Сахара" защото покриват главите и лицата си с тъмносини шалове, които ги правят тайнствени и мистериозни. Но зад древния начин на живот се крие една толкова прогресивна култура, че дори може да накара някои хора от либералния западен свят да се изчервят. Жените на таурегите могат да имат много сексуални партньори преди брака, запазват цялото си имущество след развод и са толкова уважавани от зетьовете си, че младите мъже дори не смеят да се хранят в една стая с тях.

Това, което е още по-изненадващо е, че въпреки че племето е приело исляма, туарегите все още спазват обичаи, които не са приемливи за останалата част на мюсюлманския свят.

В тази култура не жените, а мъжете покриват лицата си. Но това не е единственото нещо, което отличава туарегите /чиито корени антрополозите свързват със северноафриканските бербери/ от мюсюлманите от Близкия изток или дори от останалата част от Африка.

Преди да се омъжи, жената има право да има толкова сексуални партньори, колкото пожелае. Младите момичета разполагат със същата свобода като връстниците си от мъжки пол.

Столетия наред мъжът има правото да отиде до палатката на някоя жена и да се промъкне през страничния вход, докато добре обучената му камила го чака тихо навън. Те ще прекарат нощта заедно, докато всички останали членове на семейството, които живеят в същата тази палатка, учтиво ще се правят, че не забелязват нищо. На следващия ден жената може да приеме друг мъж в дома си и никой няма да го направи на въпрос или да я нарече с обидно нарицателно.

Разбира се, съществува практически кодекс, който никой не се осмелява да наруши. Уединението е изключително важно за това многовековно номадско племе, което някога е кръстосвало пустинята, пренасяйки фурми, сол и шафран на юг и роби и злато на север.

Идеята за нарушаването на правилата на ухажването е немислима – мъжът винаги трябва да си е отишъл преди изгрев.

В резултат на тези по-либерални сексуални традиции, момичетата се женят по-късно отколкото в други общества като тяхното – на около 20 години. Преди това да се случи, мъжът е длъжен да ухажва своята избраница със стихове, грижливо създадени за нея.

Но процесът не е еднопосочна улица – жените също могат да пишат, използвайки азбуката, която са научили от своите майки. Романтиката при таурегите е на голяма почит.

За разлика от толкова други култури по света, след брака жената не губи нито едно от правата си – нещо, с което не могат да се похвалят много жени в съвременния западен свят. Нещо повече, всъщност жената е тази, която притежава дома /палатката/ и животните. А насред пустинята Сахара животните са безценен ресурс за туарегите – те пият млякото им, хранят се с месото им, използват кожите им и търгуват с тях.

Много туарегски бракове завършват с развод. И когато това се случи, именно жената запазва цялото имущество. Обикновено именно жената решава, че е време да сложат край на тази връзка.

На практика това означава, че мъжът е принуден да се върне в дома на майка си и то само с камилата си. Жена му от друга странна запазва всичко, което е внесла в този брак, включително и децата.

Станът на майката е основата на обществото, домът, в който всеки се завръща, и тази подредба на обществото гарантира, че и за в бъдеще ще бъде така.

В развода няма нищо срамно. Семействата често организират на дъщерите си празненство по случай развода, за да известят останалите мъже, че те отново са свободни.

Но устройството на туарегското общество не е матриархално. Въпреки всички права на жените, мъжете са онези, които "сядат и обсъждат политиката". Но дори и в тази сфера жените имат право на глас. Те често съветват своите синове или съпрузи и често са кукловодите, които дърпат конците.

Туарегското общество е матрилинейно, което означава, че рода се проследява по майчина линия назад до първата им кралица Тин Хинан, живяла през IV век. Според традициите на това племе мъжът принадлежи на рода на жената. Мъжът оставя наследството си на сина на сестра си, защото тази връзка се смята за по-силна, отколкото със собствения му син. С други думи, по-сигурно е, че детето на сестра му наистина е нейно, докато никой не може да гарантира, че синът му наистина носи гените му.

Но туарегите имат друга традиция, която е още по-необичайна: смята се за проява на грубост мъж да се храни пред жена, с която не може да има сексуални взаимоотношения, или с жени, които са по-възрастни от него. Най-срамно е да яде пред тъща си.

Личното достойнство е от изключително значение за туарегите и те са готови да понесат големи страдания, за да го запазят. Един от най-невинните примери е, че един таурег никога няма да помоли за вода, ако не му предложите – колкото и жаден да е или да умира. Вероятно поради тази причина гостоприемството на това племе е легендарно. Те никога няма да забравят да ви предложат вода и всеки пътник, появил се на хоризонта, ще бъде посрещнат като крал.

Съществуването на туарегите и техните традиции днес е застрашено. Те обитават изключително размирен район в Северна Африка и са изправени пред нова заплаха – екстремистки и терористични организации като Ислямска държава и Боко Харам, които проникват в редиците им. Сред обществото на таурегите се наблюдава знаменателна културна промяна: все повече жени започват да носят хиджаб.

Въпреки това надеждата, че това гордо племе, което е оцеляло повече от 1 000 години, ще устои на съвременните предизвикателства и ще запази културата и традициите си, е голяма. И причината за това е много проста – те вярват, че тяхната култура превъзхожда всички останали, които дори биха определили като "примитивни". Е, може би са прави.

източник: dailymail.co

по статията работи: Величка Мартинова