Змийското племе в Южна Индия

"Така почистваме дърветата" – провиква се Раджендран, сваляйки оттам кобра, една от най-отровните змии в Индия, облечен само с широка памучна риза и саронг (парче плат, носено от мъже и жени като рокля). Той отнесе животното до глинен съд, използвайки само дълга метална пръчка с мек накрайник, за да не се усещат вибрациите от движението.

Раджендран принадлежи на индийското племе ирула – една от най-старите изконни общности, бродещи по тези земи. Хората от социума са известни със своето древно и тайно познание за змиите. Техните умения формират една изключително важна, но почти невидима част от здравната система в Индия.

"Много хора имат фобия от змии"– казва Раджендран – "Но е много важно да знаем, че те също се страхуват за живота си. Ако се раздвижим, змията възприема това като заплаха и може да нападне. Ако обаче стоим неподвижни, е вероятно просто да ни подмине".

Близо 50 000 души умират от ухапване от змии всяка година в страната, а единственото ефективно лечение е бързото приемане на противоотрова. Шест компании в цяла Индия произвеждат около 1,5 милиона флакона от лекарството годишно, а по-голямата част от тях произлизат от отровата, извлечена от племето ирула.

"Сега нямаме голям инвентар от змии" – споделя Раджендран, сочейки празните глинени съдове в стаята, всеки от които се пълни наполовина с пясък, преди да се сложат по два броя от пълзящите влечуги. Отворът на съда внимателно се запечатва с пореста памучна тъкан, така че змиите да не могат да избягат, но все пак да имат достатъчно въздух. Това е необходима предпазна мярка, особено когато броят на отровните змии е толкова голям. По този начин се подсигурява безопасността както на змиите, така и на хората в района.

Раджендран разказва подробно и за начина, по който третират животните:
"Всяка змия държим точно по 21 дни, като в този период извличаме от отровата й 4 пъти. След това животното пускаме отново на свобода. Малък белег на коремните люспи, който поставяме, показва, че змията вече е била тук и не можем да я вземем отново, докато маркировката не се махне след няколко сменени кожи".

Увереността в работата със змии Раджендран развива още като дете, когато е обикалял из горите и тревистите местности. Но когато хората от племето се опитват да разказват за този своеобразен лов, трудно намират подходящите думи, дори пред специалисти, занимаващи се с влечуги.

Корените на ирула, както и тяхната интеракция със змиите, са потънали в мистерия. Но тяхната митология смесва местната анимистична традиция с речниковия състав на общоприетата религия. Най-висша в йерархията е девствената богиня Канияма (Kanniamma), която има дълбока връзка с кобрата, като дори много от техните ритуали включват съскане от страна на жреца, докато е изпаднал в транс.

Иронично, десетки хиляди от племето са се изхранвали с ловенето на змии, заради кожите им, но не са си позволявали да ядат месото им, тъй като ще бъде в противовес с благоговението към богинята. Местни кожари са плащали минимални суми на ловджиите, след което са взимали много повече, изпращайки материала към САЩ, където се е използвал в модната индустрия. Всичко това продължава до 1972 г., когато ловът на диви животни в Индия, включително змиите, бива забранено. А малкият доход, който племето получава от това, приключва.

Формирането на кооперативно общество, събиращо отрова от змиите с помощта на ирула, за да създава лекарства, извършва голям обрат в икономически аспект. Въпреки че подпомагат здравеопазването изключително много, на племето често се гледа като на бракониери от местните правителствени служби. За тези предразсъдъци ни разказва Сусила:

"Когато идем в някое село, често ни наричат с пренебрежителни имена".

Умението им за залавяне на змии обаче им носи покана от Комисията за опазване на рибата и дивата природа на Флорида (Florida Fish and Wildlife Conservation Commission). Двама членове на колектива, Маси и Вадивел, прелитат през средата на света, за да участват в проект, насочен към ограничаване на огромния проблем с бирманските питони, които застрашават популациите на дребни бозайници в Националния парк Евергледс (Everglades National Park). За по-малко от два месеца те хващат 34 питона. Постижение, с което обучени кучета и прочути американски ловци не се справят.

Въпреки способностите си, малката общност бива застрашавана от многобройни заплахи. Урбанизацията и навлизането на модерния свят в дивата природа е основен проблем за ирула.

Освен това, Световната здравна организация приоритизира генериране на противоотрова от змии, които остават напълно в плен. Това означава, че търсенето на племенните уменията може да намалее, тъй като те се занимават с улавяне само на диви змии.

Друга плашеща новина е, че Маси, Вадивел и Раджендран може би са последното поколение специалисти, впечатляващи със знанията си за влечугите. Повечето родители от племето искат децата им да се присъединят към масовото индийско общество. Голям процент са записани в училищата и не придружават родителите си в гората, а и повечето от тези деца се страхуват от змии.

Малко хора обаче все още ценят традициите на своята общност. "Работа със змии, е било нещото, което ни е поддържало в трудни времена и ни е хранело" – казва Сусила, усмихвайки се. – "Това, което научихме от нашите старейшини, не бива да се губи от нас самите".

Редактор: Милена Минчева

Източник: bbc.com

Още по темата:

• На ръба на изчезването: 14 зашеметяващи снимки на племето Ава и тяхната история
• Монголското племе Дука опитомява северни елени, орли и… вълци
• Морски номади от Индонезия с уголемен далак вследствие на генетични изменения