Как болестта стимулира културна промяна

В своята творба „Дарът“ от 1954 г., антропологът Марсел Мос описва необичайната практика на даване на подаръци на коренния народ на Нова Зеландия – маорите. Вярвало се е, че хората, които не отвърнат на даровете, са уязвими към болести и смърт. По този начин ритуалите на даване и получаване са свързани с вярванията за болестта, отреждайки й централно място в културните взаимодействия.

За разлика от маорите, много хора в съвременното западно общество разглеждат инфекциите само като биологични заплахи за здравето и благосъстоянието, а не като основни елементи на вярванията и културната промяна. Някои хора смятат, че огнищата на нови инфекциозни заболявания са нещо, с което човечеството периодично трябва да се сблъсква.

Но болестта не е само заплаха за живота ни, както показва примерът с маорите. Това е сложен и недооценен стимул за културна промяна.

Различните болести имат пагубен ефект върху популацията през цялата човешка история. Ако разгледаме историята на инфекциозните огнища – от чумната епидемия в Древна Атина по времето на Перикъл до COVID-19 – инфекциозните болести са убили повече хора, отколкото всички войни взети заедно.

Всъщност инфекциите обикновено се възползват от нехигиеничните условия във военно време. По време на Наполеоновите войни осем пъти повече хора в британската армия умират от болести, отколкото от бойни рани. И поради огромната заплаха, която биологичните агенти представляват, в съчетание с историческа и може би продължаваща липса на разбиране за тях, експерти събират огромен брой ритуали от различни култури за справяне с болестта.

Ритуалите срещу болести заемат централно място в различните култури и религии

Някои от най-ранните анали разкриват, че законите, свързани с болестите, са част ежедневието на хората от незапомнени времена. Например при хетите, чието царство достига своя разцвет през второ хилядолетие преди Христа в Анатолия (днешна Турция), неправилното изхвърляне на остатъците от ритуал за пречистване, прилаган върху болен човек, е считано за магьосничество. И днес, в Бихар, Индия, много традиционни обичаи, свързани с хигиената, като тези, практикувани около раждането, са в съответствие със съвременните медицински насоки.

Пречистването или премахването на неща, считани за нечисти, също заема централно място в много от най-разпространените религии, включително индуизъм, юдаизъм и ислям. Малко съвременни учени, ако изобщо има такива, биха оспорили значението на личната хигиена за здравето. Интересно е, че ритуалите за пречистване при всяка от тези религии са свързани с рискове от инфекции, вариращи от анкилостома (чревна паразитоза) до херпес.

Това подчертава потенциала между ритуали и информирано поведение и създава илюзия, че двете са различни. Но ритуалите могат да се развият, защото са способни да помогнат на хората да предотвратят болест или както показва примерът с маорите – да се поддържат добри социални връзки.

Когато същото ритуално поведение бъде възприето от хора в нова среда, или дори когато средата, в която ритуалите се практикуват, се променя, те могат да започнат да вредят. Например, докато къпането е от съществено значение за предотвратяване на много заболявания, извършването на ритуали за пречистване в замърсени водни източници, като река Ганг в Индия, може да бъде изключително опасно.

Културно несъответствие

Когато връзката между ритуалните практики и ползите за здравето е нарушена, бихме могли, следвайки икономиста Нейтън Нън, да наречен поведението, което ни вреди, „културни несъответствия“. И когато науката ни помогне да идентифицираме тези несъответствия – като къпане в замърсени води – трябва да коригираме нашите практики.

Във всяка от безбройните религии и култури, възникнали и изчезнали през последните няколко хилядолетия, вярвания и ритуали, изискващи огромно количество споделено културно знание, обграждат нашите взаимоотношения с болестите. Хората не са започнали да използват терминът „настинка“, защото някой е осъзнавал теорията за микробите, а поради народното разбиране за обстоятелствата, при които възниква болестта. И в този, както и в много други случаи, съвременните научни изследвания са в съответствие с народното разбиране, подчертавайки колко много можем да научим от нашите предци.

Дълбоката връзка между болестта и човешките култури може накрая да даде известна представа за нормите, които заобикалят заболяванията и дори за опасното поведение, което наблюдаваме по време на пандемията от COVID-19. Тъй като доверието в наука е ниско сред някои групи на западното общество, хората използват неподдържани методи за борба със SARS-CoV-2. Въпреки липсата на доказателства, някои хора се обръщат към чесън, витамин D или дори белина, за да се предпазят.

Като се замислим, тези методи на превенция са може би по-малко научни от поведението на хетите, обвиняващи други в магьосничество. Поне при ритуалите за пречистване, свързани с хигиената, и за разлика от консумацията на белина, ползите почти сигурно надвишават разходите.

Осъзнаването на тези паралели е важен инструмент за подпомагане осъзнаването на хората, че науката не трябва да се сблъсква с културата, както и че двете са неразривно свързани. Но трябва да коригираме нашите несъответстващи ритуали и да изоставим или актуализираме тези, които ни вредят. Обединяването на изследването на болестта с това на културата може да ни помогне да разберем по-добре и двете.